На човечето, което загубих
Усмихни се, за да запалиш пламъка в душата си. Не построявай път с предимство на сълзите, те никога не ще да бъдат онзи верен и загубен там някъде в миналото другар.
Погледни сутрин към изгрева и запей песента на живота ти.
Нека в нея има малко болка, малко смях и сълзи горчиви, да, така ще разбереш, че светът може да бъде онова тъмно и самотно място, но може и да се превърне в нещото, добро и красиво - за теб и мен!
Знам, че някъде надалеч днес си ти, но вярвам в теб и в мечтите си.
Някой ден ще те срещна отново, в полет над мечтите и тогава
все още ще те обичам!
© Ноно Якимов All rights reserved.
Поздрав! 
