24.09.2017 г., 0:56

На Катя

986 0 0
2 мин за четене

         В една ленива неделя пушех хаванската си пура в тесногръдата панелка. Пепелникът стоеше мълчаливо от лявата ми страна и попиваше остатъчните продукти. Бях седнал в окъсаното си кресло като италиански наркобарон. Средновековното ми телефонче ,,Nokia’’ – тип тухла, почиваше на стъклена маса.
         От съседните тераси се чуваха насечените гласове на коментиращите предстоящите президентски избори недоволни пенсионери. Единствено клаксоните на преминаващите през улица ,,Хемус’’ автомобили ги заглушаваха и разсейваха мисленето ми.
         Очаквах с нетърпение обаждане. Катя – момичето, с което скоро се запознах, ми обеща, че ще ми дойде на гости. Родителите ѝ бяха заминали на почивка. Това бе единствената ни възможност да останем насаме, защото баща ѝ никога нямаше да я пусне да излезе с момче като мен. Този човек имаше толкова консервативно мислене.
         Сърцето ми започна да подскача. Дишах учестено като очакващо смъртта си животно. Точно в този момент тухлата подскочи високо и падна тежко на масата, образувайки малка гъбичка от прашинки. Вдигнах веднага.
         – Къде си? – попитах с долавящо се напрежение в гърдите.
         – Долу съм. Слез да ми отключиш. – с елегантно звучене на гласа ми погали ушната мида.
         – Слизам!
         Оставих телефона върху масата и слязох за части от секундата долу.
         Отключих ѝ. Пред мен се разкри едно изящно женско същество, видът на което ме остави със зяпнала уста.
         – Съвземи се, глупчо! – удари ми лек шамар и трясна входната врата зад себе си. Шамарчето беше отрезвително. Върна ме в реалността. За кратко време се озовахме в апартамента ми. 
         Изпод всичките ѝ дрехи се криеше стройно тяло на двадесет и пет годишно момиче. Огледах я апетитно и в мислите ми веднага се появиха някои неприлични неща, заложени в системата на всеки Мъж. 
         Тя започна да готви в кухнята, докато аз се подготвях скришом да ѝ предложа брак. Извадих златния пръстен от шкафчето, поех дълбоко въздух и се запътих към кухнята за най-важната стъпка в живота си.
         – Катя! – наруших тишината с долавящо се притеснение в гласа.
         Тя се обърна и завари мъжката ми същност паднала на колене с пръстен в ръка, който блестеше на дневната светлина. 
         – Ще се омъжиш ли за мен? – зададох съдбовния въпрос. Усмихнах се широко.
         – Да! – изригна в плач на радост.
         Успокоих се. Положих пръстена на ръката ѝ и я повдигнах високо в силна прегръдка.
         – Подготвила съм ти изненада. Следвай ме! – съблазни ме тя.
         Хванах ръката ѝ, готов да я последвам навсякъде. Заведе ме в спалнята. Дъхът ми се стаи. Гърдите ми се издуха като литнал във въздуха балон.
         Катя се обърна с гръб към мен. Когато застанахме лице в лице, с леко движение свали всичките си дрехи. Те паднаха на забавен каданс.
         Млечнобялата ѝ кожа ме притегли към себе си като огромен магнит. Бързо впихме устни един в друг. В цялата любовна суматоха задръжките изчезнаха като на магия.
         Нощта беше наша. Творихме. Звездите бяха единствените ни свидетели. Случката беше фантастична, неповторима и незабравима.
         С Катя заживяхме заедно. Роди ми четири деца, които изгледахме. Родителите ѝ приеха изненадващо добре всичко и ни подкрепиха.
         Обичайте и ще бъдете обичани!
         Катя промени живота ми, вкарвайки любов и нежност в него. Научи ме да чувствам с последния мускул на сърцето си.
         Сега съм побелял и помъдрял, но съм изял най-вкусния плод от дървото на живота – Любовта.


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...