В една ленива неделя пушех хаванската си пура в тесногръдата панелка. Пепелникът стоеше мълчаливо от лявата ми страна и попиваше остатъчните продукти. Бях седнал в окъсаното си кресло като италиански наркобарон. Средновековното ми телефонче ,,Nokia’’ – тип тухла, почиваше на стъклена маса.
         От съседните тераси се чуваха насечените гласове на коментиращите предстоящите президентски избори недоволни пенсионери. Единствено клаксоните на преминаващите през улица ,,Хемус’’ автомобили ги заглушаваха и разсейваха мисленето ми.
         Очаквах с нетърпение обаждане. Катя – момичето, с което скоро се запознах, ми обеща, че ще ми дойде на гости. Родителите ѝ бяха заминали на почивка. Това бе единствената ни възможност да останем насаме, защото баща ѝ никога нямаше да я пусне да излезе с момче като мен. Този човек имаше толкова консервативно мислене.
         Сърцето ми започна да подскача. Дишах учестено като очакващо смъртта си животно. Точно в този момент тухлата подскочи високо и падна тежко на масата, образувайки малка гъбичка от прашинки. Вдигнах веднага.
         – Къде си? – попитах с долавящо се напрежение в гърдите.
         – Долу съм. Слез да ми отключиш. – с елегантно звучене на гласа ми погали ушната мида.
         – Слизам!
         Оставих телефона върху масата и слязох за части от секундата долу.
         Отключих ѝ. Пред мен се разкри едно изящно женско същество, видът на което ме остави със зяпнала уста.
         – Съвземи се, глупчо! – удари ми лек шамар и трясна входната врата зад себе си. Шамарчето беше отрезвително. Върна ме в реалността. За кратко време се озовахме в апартамента ми. 
         Изпод всичките ѝ дрехи се криеше стройно тяло на двадесет и пет годишно момиче. Огледах я апетитно и в мислите ми веднага се появиха някои неприлични неща, заложени в системата на всеки Мъж. 
         Тя започна да готви в кухнята, докато аз се подготвях скришом да ѝ предложа брак. Извадих златния пръстен от шкафчето, поех дълбоко въздух и се запътих към кухнята за най-важната стъпка в живота си.
         – Катя! – наруших тишината с долавящо се притеснение в гласа.
         Тя се обърна и завари мъжката ми същност паднала на колене с пръстен в ръка, който блестеше на дневната светлина. 
         – Ще се омъжиш ли за мен? – зададох съдбовния въпрос. Усмихнах се широко.
         – Да! – изригна в плач на радост.
         Успокоих се. Положих пръстена на ръката ѝ и я повдигнах високо в силна прегръдка.
         – Подготвила съм ти изненада. Следвай ме! – съблазни ме тя.
         Хванах ръката ѝ, готов да я последвам навсякъде. Заведе ме в спалнята. Дъхът ми се стаи. Гърдите ми се издуха като литнал във въздуха балон.
         Катя се обърна с гръб към мен. Когато застанахме лице в лице, с леко движение свали всичките си дрехи. Те паднаха на забавен каданс.
         Млечнобялата ѝ кожа ме притегли към себе си като огромен магнит. Бързо впихме устни един в друг. В цялата любовна суматоха задръжките изчезнаха като на магия.
         Нощта беше наша. Творихме. Звездите бяха единствените ни свидетели. Случката беше фантастична, неповторима и незабравима.
         С Катя заживяхме заедно. Роди ми четири деца, които изгледахме. Родителите ѝ приеха изненадващо добре всичко и ни подкрепиха.
         Обичайте и ще бъдете обичани!
         Катя промени живота ми, вкарвайки любов и нежност в него. Научи ме да чувствам с последния мускул на сърцето си.
         Сега съм побелял и помъдрял, но съм изял най-вкусния плод от дървото на живота – Любовта.