На море в Космоса 4
Произведение от няколко части към първа част
Разбрах, че само със Зиги няма да се справя на тази планета, в допълнение и с луда жена.
Свързвам се със "Зиги байт инженеринг", а те хората много учтиви и ми предлагат най-новия си модел, подобрен женски андроид. Само ме предупредиха да куплирам (квото и да значи) двата робота, за да си обменят информация.
Седя пред трансмитера и чакам.
Чу се едно пръщене, искри и на площадката се появи Тя.
Прекрасна, искряща в ярко жълто с емблемата на "Globul"
Докато стоях с отворена уста, за да я разгледам... Ми удари един кикбоксьорски ритник в муцуната.
- Приятно ми е, Габи.
Е, може ли на такова ритащо създание, да сложиш, толкова нежен глас?!
Усещам, че устната ми се подува, но изфъфлих:
- Приятно ми е!
Не бях много сигурен, дали няма да ми изпраска още един, за да ми стане още по-приятно и затова отстъпих назад.
- Къде е колегата, за да се куплираме?
Тъкмо да отворя уста и Зиги на вратата.
- Господине, Госпожата пак хукна към гората.
- Спокойно, Зиги, ще я намерим. Запознай се, това е новата ти помощничка.
Поглеждам към Зигфрид, а той свети. Даже и интегралите му светят.
Ясноо, електронна любов!
Миличкият той. Скрибуца нещо в него, сякаш ще се разпадне, а аз им казвам.
- Вий си са куплирайте, аз ще потърся мойта Красавица.
Преди да изляза усещам миризма на прегоряло масло и поглеждам към Зигфрид, а той леко пуши. Но съм спокоен, Габи ще го срита и ще го охлади.
Тъкмо навлизах в гората и двамата ми помощници ме настигнаха.
- Куплирахте ли се?
- Даа. - ми казва Зиг.
Ама гледам главата му изкривена на ляво, явно и той е получил "Приятно ми е"
По едно време чувам пляскане на вода и поглеждам Зиги.
- Това, Господине са водопадите "Дъгата"
Тъкмо да ми дообясни и пред нас се разкрива вълшебна гледка. От небето падат на талази, разноцветни водопади. Като се започне от жълт и се стигне до лилав.
И кво да видя... !!! Жена ми черна! Ама черна, като абисинец. Вероятно, Съкровището ми е минало през всички водопади и сега ми се хилеше с белите си зъби.
А бе... Пълен ужас. Сега трябваше да си лягам с негърка.
А как ще я различа в тъмното.
Габи видя, че гледам ужасено и ми казва:
- Спокойно, Господине. Нататък е "Езерото на изгубените надежди", ще се обезцвети като я топнем, но там има много животни на водопой.
Докато си говорим с Габи и виждам, че Зигфрид лочи от лилавия водопад, за да се охлади и аз изкрещявам:
- Зигфрид!!!
Но вече е късно. Той е лилав.
Ще се налага и него, да го топим в езерото.
Хващам под ръка моята негърка и продължаваме нататък, а тя през цялото време брътви:
- Миличко, виж колко си подхождаме, като съм черна, като Ден и Нощ сме.
Права е! Вече отдавна мечтаех да имам черна жена, за да не я виждам в тъмното.
Доближавахме сигурно Езерото, защото се чуваха всякакви животински звуци.
Изведнъж покрай нас изтрополя някакво стадо животни с по шест крака. Приличаха на антилопи, но по телата им имаше страни издатини.
- Пъпкуващи антилопи. Опасно е да не те напръскат с урина, защото се удвояваш и процесът може да продължи до безкрайност. Единственото спасение е листа от липохондриум. Много рядък вид растение за планетата.
Получих си информацията от Габи и вече бяхме почти до езерото, а там се откри още по-зашеметяваща картинка, отколкото бяха водопадите.
Огромно езеро, блестящо като диамант. По брега всякакви животни от птици до огромни слонове с по шест бивника. Цялата тази картинка се допълваше с буйна растителност.
Докато се любувах на картинката, мойта Красотница се беше плюснала в езерото и пиеше вода, а до нея пикаеха поне десет пъпкуващи антилопи.
Изведнъж започна да се раздвоява и на брега имаше четири нейни двойници.
Следва продължение
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гедеон Всички права запазени
