Извънредна част, по случай рождения ми ден ;)

ПОДКРЕПАТА

            Планетата Астеда правеше едно завъртане около оста си за 2182 години. Имаше древна цивилизация, наричаща себе си дромеди, която периодично се налагаше да мигрира. Защото от страната, която не се огрява от слънцето, температурите достигаха минуси, невъзможни за живот и се образуваше ледена шапка, висока километри.

            На запад градовете постоянно потъваха в мрак, на изток се топяха ледове, разкриващи забравени останки. Златна мина за археолози и геолози от цялата вселена.

            Дромедите приличаха на хора, владееха езика им, но бяха дебели и тромави, покрити с брадавици като яйца. Прогресът им се дължеше на високия интелект. Техните представители в Съюза на обединените видове показваха учудваща аналитичност и задълбочени познания във всяка една сфера, но никога не достигаха до председателското място. Може би това се дължеше на факта, че не подкрепяха повечето действия на корпорациите.

            В съюза имаше по един делегат от планета, за Астеда това беше Калорид. Години наред той опитваше да се бори с корупцията, но безуспешно. Само гледаше как Галактис вкарва нови делегати с купуването на всяка следваща планета.

            Първата голяма грешка на съюза бе приемането на закон, разрешаващ частните планети. Още тогава Калорид надигна глас и предрече какво ще се случи, когато корпорациите влязат при законотворците.

            Но тези, които гласуваха, вече имаха пълни портфейли и обещани райски имения. Противниците им намаляваха с всяка следваща сесия, или обезсърчени, или подкупени. Само Калорид не се отказваше. Опитваха всячески да сринат репутацията му, но той обръщаше това в своя полза и търсеше доказателства за подмолните действия на бизнеса.

Затова беше толкова радостен тази сутрин. Внезапното му искане за среща с генерал Юп притесни някои хора, които следяха действията му.

            Генералът го прие с раздразнение, все още не изпил сутрешното си кафе.

• Пак ли ще ме молиш нещо?
• Този път, не. Получих доказателства.

            Калорид извади таблета си и седна срещу бюрото.

• Ето как Галактис трупат нелегални богатства. Чрез ферми за мозъчни стимулации. Данните са от Лердина, със сигурност го правят и на други планети.

            Прехвърли материалите на генерала, който прояви слаб интерес.

• Лердина е частна. За да проведем разследване там, трябват разрешения. А те ще отнемат време, достатъчно да се потули всичко.
• Все пак сме длъжни да опитаме.
• Кой ще оправдае разходите?  Не мога ей така да мобилизирам част и да я пратя. Знаеш, че е необходимо одобрение от съюза, а следващата сесия е след два месеца.
• Освен ако има извънредна ситуация.
• Освен ако имаш истински доказателства.

            Калорид нямаше да изпусне шанса си.

• Може би ще намеря нещо повече? Свидетел.

            Генерал Юп махна с ръка:

• Давай! Дано имам време да изпия проклетото си кафе.

***

            Калорид се върна в кабинета си, все още въодушевен. Трябваше някак да установи контакт с онзи, който му бе пратил материалите. Явно имаше опит с технологиите, може би беше свързан и с Анархистите. Съобщението се оказа непроследимо, сякаш е въведено на собствения му таблет.

            Дали това не бе поредния опит на Галактис да го компрометира, правейки така, че все едно той сам инсценира историята за Лердина? А после на сесията публично да го разобличат и унижат.

            Съобщението беше само едно. Не последва диалог, нито подробности. Нямаше подпис, нищо. Не можеше да си издейства официално субсидиране единствено на базата на тази информация. Време беше да се обърне към своите за помощ.

            Отлетя с първия полет към дома. Междувременно проведе няколко разговора с приятели. От тях разбра, че не може да се довери напълно на генерал Юп, Който чакаше пенсиониране и гледаше да се занимава само с охраняването на Оранжевата мъглявина.

            Където живееха Анархистите. Мъглявината не беше част от съюза и не подлежеше на контрол. Корпорациите плащаха за изолирането ѝ, защото от там идваха всички заплахи за тях, не под формата на документации, а реални саботажи и хакерски атаки.

            Нямаше влизане и излизане. Корабите на федерацията блокираха пътя и стреляха по всеки, който опита да премине. В съвета лобираха за пълна инвазия, главно делегатите на Галактис, но засега не успяваха да постигнат мнозинство. Хартата за оцеляване на разнообразието им пречеше. Както и Калорид.

            Още докато пътуваше, си уреди среща с парламента на Астеда. Не искаше да губи време, а те бяха длъжни да го изслушат като делегат. Така че, веднага щом кацна, се отправи към заседателите. Посрещна го Генерид, стар поддръжник, помогнал му да достигне поста си.

• Кало, друже, как вървят работите при вас?

            Допряха брадавици за поздрав и Генерид продължи:

• Дочу ли вече, че Тамос Мангор е жив? Пак ще има проблеми за корпорациите.
• Как няма да чуя, федерацията вече го издирва? На следващата сесия ще се обсъжда внедряването на ДНК скенери по всички летища.
• Нека позная кой ще ги произвежда!

            Мисълта на Калорид вече течеше в друга посока. Ето защо генерал Юп беше толкова кисел. Възлагаха му извънредна работа и щеше да има много недоволни, ако не я свърши. Можеше и да се размине с пенсията.

            Делегатът лично бе посрещал Тамос преди много години. Веднага хареса този човек, будните му очи пронизваха всичко и мозъкът му работеше добре.

            Срещата им беше случайна и кратка. Тамос трябваше да побърза, защото един патрул го преследваше, но между двамата успя да протече електричество и те разбраха, че имат еднакви цели.

            Дали лердинските материали не бяха изпратени от него? Тамос Мангор бе родом от Оранжевата мъглявина и един от малкото, успели да се измъкнат от нея. Имаше способността да разбие всяка мрежа и да проникне във всяка виртуална среда. Тогава още се числеше към Анархистите, после лозунгите му станаха лични, написа и свой манифест.

• Сигурно ни чакат.

            Генерид отвори вратата и влязоха в залата, където седяха другите петнадесет заседатели. Калорид зае трибуната, а приятелят му се присъедини към останалите.

            Делегатът изложи набързо информацията си, представяйки я от достоверен източник, после мина на въпроса:

• Понеже съюзът вече се превзема от обвиняемите, не мога да очаквам съдействие там. Ще измислят какви ли не процедури и забавяния, за да не се разследва истината. Затова се обръщам към вас, като мои сънародници. Нека заедно спрем покварата и да възстановим първоначалната идея на съюза! Това ще очертае нашето бъдеще и отваря врати към председателството, за да го заеме най-достойният от дромедите.
• Себе си ли имаш предвид?

            Сахорид, първият сред заседателите, не беше приятен тип. Навремето двамата с Калорид се бореха за дипломатическия пост и от тогава се мразеха.

• Не, нямам предвид себе си, а когото народът ни избере.
• И така да е, малко си закъснял. Вече водим преговори с Галактис за продажбата на Астеда. Не можем да съсипем всичко.

            Три глави се извъртяха изненадано към Сахорид. Явно бе пропуснал да включи в преговорите точно поддръжниците на делегата.

            Калорид започна да се чувства все по-изолиран.

• Защо предавате народа си, като продавате дома му? За това ли са ви избрали?
• Народът ни ще има правото на референдум, а след продажбата всеки един ще получи толкова пари, че той и децата му да не мислят за бъдещето.
• И да станат изгнаници…
• Патриотизмът не ни храни. В момента топенето е при толкова стари селища, че няма никакви артефакти и археолозите ни изоставят. Нямаме избор. Нямаме и твоето уредено място в съюза. От високо всичко изглежда лесно, но не е.

            Сахорид стана и напусна залата. След него започнаха да се разотиват и останалите.

• Сега научавам, наистина.

            Генерид бавно се приближи към трибуната. Калорид го погледна, без да го вижда, брадавиците му бяха станали мораво червени.

• Върви си! - промълви. - Не мога да се меся във вътрешните работи на планетата. Не мога да участвам в референдума. Постарайте се поне да е честен!

            После остана сам и всичко наоколо вече му беше чуждо.

***

            Дипломатическия лекар се обади, докато ровеше шкафовете на стария си дом преди тръгване. Гласът прозвуча бодро в ушите на Калорид, използваше психологически трик да го успокои:

• Наред ли е всичко при теб? Чипът ти отчита аномалии в кръвното налягане и стомашните киселини. Предписвам ти една таблетка, вземи я по-скоро! И наблегни на течностите! Ще се видим на контролния ти преглед, тогава ще взема още мерки, ако е необходимо.
• Добре съм, малко семейни проблеми.

            Лекарят можеше веднага да разбере дали има семейство, но едва ли щеше да провери. Калорид затвори връзката и продължи да тършува. Знаеше конкретно какво търси.

            Някога имаше семейство. Баща му беше старши анализатор, но винаги намираше време за сина си. Майка му беше добра жена, с красиви брадавици и горещо сърце.

            Още като малък му бяха показали оригиналните трудове на техния велик предшественик Аабарид, които се изучаваха във всички академии. Дядо му беше написал теориите за светлинното пространство, за плътността на огнения вакуум и много други, благодарение на което учените постигнаха нови технологии, включително създаването на телепортите.

            Калорид смяташе да ги продаде като артефакти и със средствата лично да проведе разследване на Лердина. Последен, отчаян ход.

            Когато откри малките черни плочки, сигурно лекарят му би решил, че си е глътнал хапчето. Такава информация щеше да му изпрати чипа, който всички разумни същества в съюза имаха в мозъка си.

            Чип, произведен от Галактис.