15.12.2010 г., 20:25

На небето нямаше слънце

925 0 1
1 мин за четене

И крачи той голям, дори и страшен. Кърви влачи там по окървавения път. Мнозина бяха минали преди него. Върби плачеха, свиреха тъжна песен. Трева хлипаше, свила се под снега. На небето нямаше слънце. В този ден не грееше. И скърцаха тежки обуща под бялата настилка. Направената стъпка се запълваше с кръв. Готова да успокои  жаждата на някое куче. Земя, забравена от Бога. Всички искаха месо. Смръщи вежди и викна "Мъжка душа на дявола дайте, но сърцето оставете! Органи дайте на Чикатило, но сърцето оставете! Ръце при Бог пратете, но сърцето оставете! Глава зарийте в гъста почва глинена, но сърцето оставете! Оставете! Пчели, аромат човешки изсмучете, но сърцето на мира оставете! Него дайте на жената! По-страшна и от Сатаната!" Въздъхна. Своя приют скоро... своя приют скоро ще намери. Малък спретнат дом. Стените – черни, подът – черен, таванът – черен. Мебели? Такива нямаше.Понякога носи усещане за самота, но само понякога... А съседите... те бяха добри. Гледаха те  постоянно... промъкваха се навсякъде... и защо не... те бяха червеи. Би ги поканил на чаша кръв, нали? Мъжка ръка се протегна. Прекрачи прага и влезе… от духове обгърнат. Влюбени, деца, старци пищяха около него. Вървеше и вървеше. По домовете надгробни следи от пръсти и от нокти. Някой тук е драл. Свобода е дирил. Табела прашна зърна той. Тук почива... но само това. Здравенякът вдигна капака. О, дом... свиден роден дом. Положи клето тяло. Братя червеи, пирувайте. И затвори той капака... брезите спряха своята песен... тревата млъкна... Слънцето остана скрито. И Душата при дявола отиде... органите Чикатило изяде... ръцете на Бог дадоха... Бог дал, Бог взел... глина покри главата... пчели поеха ароматни сокове... а сърцето клето на клетника стар... отиде при жената... жено пъклена, при теб отиде... и табела ясно се откри... тук почива... тук почива... но името не бе важно…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антонио Ботев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...