НА ОПАШКАТА
Внушително едър мъж на средна възраст чоплеше тиквени семки и наблюдаваше опашката пред хлебарницата. Правеше го спокойно, уравновесено и някак съсредоточено, сякаш очакваше изведнъж да се случи нещо необичайно.
Но нищо не се случваше.
По това време хората идваха да си купят топъл хляб от фурната; наоколо миришеше на сусам и изпечено брашно. Продаваха се най-различни хлябове – пшенични, царевични, ръжени, тънки содени питки, от които да ти потекат лигите, пърленки с аромат на пещ и на село...
- На тебе говоря – каза с дрезгав глас мъжът. Заседнала в гърлото му тиквена семка правеше гласът му да се изтръгва мъчително от устата като от спукан ауспух.
Никой от опашката не се извърна, за да се осведоми на кого точно говори едрият мъж.
- На тебе, на тебе – посочи настоятелно той. Дебелият му показалец сочеше към възрастна жена с шлифер и бяла пазарска чанта.
Жената се учуди и дори се огледа, за да се увери, че точно тя е избраната, на която трябва да бъде казано нещо. Изглежда се примири с мисълта, че невидимата линия на показалеца опираше в нея, затова погледна към собственика на този пръст.
- Не съм чула да ми говорите. Какво обичате?
Мъжът остана недоволен от обръщението.
- Какво обичам аз, си е моя работа. Може и нищо да не обичам. За тебе ми е думата.
Адресатът на думата му млъкна в очакване да я чуе. Но от спукания ауспух не излизаше нищо. Жената си каза, че слава богу, редът ù идва, ще си купи хляб и ще се махне по-далеч от този семкоядец. Кой знае какво иска; навъдиха се всякакви нахалници напоследък, че и агресивни на всичко отгоре; може и да е луд, нищо чудно. Или пиян.
Мъжът бавно започна да скъсява дистанцията. Тромавото му тяло издаваше заплашителна враждебност, правеше малки, но решителни крачки към опашката и най-вече към невинния обект на вродената му грубост. Този обект вече наистина започна да се страхува – колко ù трябва на една възрастна жена, която се чувства уязвима не само от физическа, но и от морална угроза; годините размекват човека до такава степен, че започва да произвежда локви от рев при всеки удобен повод.
С рязко движение на дясната си ръка и с пъргавост, която никак не съответстваше на неговия торс, едрият мъж скочи към циганката, наредила се наужким зад жената на опашката, стисна я за китката точно в мига, когато вадеше ръката си от шлифера пред нея. Хвана и другата ù ръка, захвърляйки на земята пликчето с драгоценните тиквени семки. Циганката започна да крещи и да ругае, портмонето на възрастната жена, което тя ловко бе извадила, падна на земята. Цялата опашка се раздвижи като броеница, хората заопипваха джобовете си тревожно и цъкаха с език.
Жената с шлифера бавно се наведе, взе портмонето си, отвори го и се поуспокои. Семкоядецът държеше здраво мургавелката, тя се извиваше в ръцете му като маркуч, но нямаше изгледи да се изплъзне.
- На тебе говоря – каза отново мъжът със същия напукан глас, като този път погледна директно жената в очите. – Пази си джобовете и вещите занапред, че е пълно с крадци напоследък.
Жената се изчерви и забоде поглед пред себе си. Засрами се.
© Владимир Георгиев Всички права запазени