Реших да отида на зъболекар при един мой съученик. Той остана да си живее в хубавия ни роден град, а аз, понеже бях амбициозен и самомнителен, се преместих в столицата. В столицата има много талантливи и умни хора със способности, от които може да се учиш. Тогава не знаех, че в столицата има също толкова некадърни и напълно лишени от дарба и морал люде, от които няма какво да научиш.
Аз научих, каквото можах, но се препънах да приложа наученото в живота. Много качества бях пропуснал да формирам, докато се учех. А те се оказаха по-важни от онова в книгите, особено на място като столицата.
– Няма да ти слагам упойка – съобщи ми столичният зъболекар. – Я виж какъв си як! Ще издържиш.
Издържах. Не само на тази болка. Животът те научава да търпиш – ако не за хубост, поне за здраве. Въпреки че това понякога звучи неубедително и самоцелно.
И все пак беше прекалено. Какво икономисва този лекар, замислих се. Вероятно упойката е скъпа, но нали и тя влиза в цената на лечението? Има нещо друго, но ...