22.03.2021 г., 10:53

Нахвърляно

408 1 5
1 мин за четене

Безсребърниците предпочитат злато…

хххх

Карантината затвори доста бизнеси и производства, но отвори други. Също така – а може и повече – нужни…

Например, полицията в Европа отбелязва – увеличава се трафикът и продажбата на наркотици. Което може да е и една от целите на занятието…

А е обяснимо. Карантина, откровен затвор, ограничаване на заниманията, в частност забавленията, скука, която очаква да бъде разнебитена от нещо интересно…

И ето ти го това интересно – малко прахче, хапче, глътка… В друг свят – напълно свободен. Може да правиш каквото си щеш, да летиш, да обичаш, да… Абе, всичко – освен карантина, ограничения, заплахи, мрачни муцуни на екрана, чували за трупове, безсмисленост и безнадеждност…

А като му избие чивията на дрогирания…

Нормално за ненормалния ни свят…

хххх

Пътуваме. Изведнъж насреща излита бясна кола, ревяща със сирени и заплашително святкаща с гирлянди светлини. После черен автомобил и пак летяща охранителка…

- Бокочовекът слезе сред хората – казва шофьорът ни и се прекръства. На шега… Или сериозно? Все пак – от службите е…

хххх

Микробус. Пред мен две дребни фигурки, почти еднакви. Разговарят. Едната с полудетски глас обяснява, че й трябват само чантичка, блузка, а може и бюстие, дънки и всичко ще е наред…

Майката предлага яке вместо бюстието. Онова настоява – за да е добре, трябват й само тия неща!

Завиждам й. Колко малко й е нужно за щастието…

А Иванчо би казал: „Колко обличане за едно събличане

 

Каня ви на много интересен коментар - https://genekinfoblog.wordpress.com/

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...