Едно красиво, нежно цвете подаде главичка и се огледа любопитно. Наоколо беше толкова прекрасно! Топли слънчеви лъчи погалиха многоцветните му листенца и то засия! Хубав беше светът! С появата на цветето той стана още по-хубав и добър. Цветето ликуваше! Минаваха хора и му се радваха. Радваше се и то, че ги радва с красотата и аромата си... Докато... Една груба ръка откъсна тънкото стебълце и забоде цветето на ревера на сакото си. "Е, какво пък? - каза си цветето.  "Ще крася сакото!" И отново засия, дори повече отпреди, защото се почувства потребно.

Дълго реверът на сакото се гордееше с красивото и дъхаво цвете, докато започна да не го забелязва - просто свикна с него. Един ден реши, че трябва да смени цветето с друго, но и него не си даваше... Свали го от ревера и го сложи в джоба...

Цветето посърна, но продължи да ухае, мислейки, че така създава настроение на сакото...

Много време (години), цветето стоя в джоба като ненужна вещ и се умори да разпръсква нежния си аромат.

Един ден грубата ръка бръкна в джоба и намери цветето - поувяхнало и посмачкано, но все така нежно и дружелюбно. "Пак ще ме сложи на ревера" - помисли си цветето и се опита да заискри с последни сили.

Грубата ръка го смачка и изхвърли в канавката. Нямаше повече нужда от цветето. Наоколо се бяха появили нови, екзотични  цветя, които можеха да красят ревера на сакото.

Всеки ден - различно цвете...

КАТЯ АТАНАСОВА