Най-ценното
Имало едно време един принц. Той бил много тъжен, защото неспирно търсел най-ценното в живота, но все не успявал да го намери.
- Намерете ми най-ценното и ми го донесете! – заповядал принцът на своите велможи.
Не след дълго велможите се завърнали в кралството. Те донесли със себе си няколко каруци, пълни със скъпоценни камъни. Сапфири, диаманти, рубини, изумруди, перли и какви ли още не скъпоценности били положени пред нозете на принца.
Той се възхищавал известно време на красивите камъни, но един ден всичкото им очарование сякаш изчезнало. Наситил им се принцът. Та това били просто красиви камъни! Човек не можел да си общува с тях. Не можел да им сподели нищо. Не можел да се забавлява. Не можел да бъде разбран от тях. Те били мъртви предмети, неспособни да излекуват тъгата на принца. Тогава той отново наредил на велможите си:
- Намерете ми най-ценното и ми го донесете!
Тръгнали тогава царските велможи. Скитали се, скитали се, а сетне, след дълги години, се завърнали. Те до ...