11.09.2007 г., 15:23 ч.

Най-скъпото, което имам 

  Проза
1422 0 20
1 мин за четене
 

  
                 Герито се стягаше  за море. Кипеше от мерак и въодушевление. Цяла вечер приготвяше своите неща - куклички, чантички и чуруликаше безспир около нас. Няколко дни преди това и бяха подарили розова фибичка с цветенце отгоре и от тогава тя не се разделяше с нея. Фибичката стана най-скъпата и вещ - в детската градина ходеше с нея, играеше и дори спеше, стиснала я здраво в ръчичката, така , за по-сигурно. Не забрави и сега да прибере розовата фибичка прилежно в чантичката да е готова за утре. 
      - Геринце, много ще ми е мъчно , бабче, за теб, докато те няма. А може и да си поплача, само малко, де. - шегувам се  аз.
      - Не тъжи, Бабче, не плачи! Ще се върна скоро, всичко ще ти разкажа и ще ти донеса мидички и пясък - утешаваше ме тя.
         В късен час тя едва заспа и рано-рано скочи да се стяга за път. Изпращам ги до колата и сълзи пълнят очите ми. Целунахме се и без да искам намокрих щастливото и личице със сълзите си. Потеглиха бавничко и си махахме с ръце за довиждане. Но след няколко метра колата спря , Герито изскочи тичешком и се върна при мен.
        - Бабче, за да не ти е толкова мъчно за мен, ти оставям розовата фибичка. Ама много да ми я пазиш, чак докато се върна, защото нали знаеш, че ми е любимата.
        - Ще я пазя като очите си, миличка, чак докато се върнеш - щастлива и засмяна и обещах.
         Целунахме се и заминаха. През цялото време на нейното отсъствие пазих стриктно розовата фибичка с цветенце отгоре. И аз като Герито спях, стиснала в ръка най-скъпоценната и вещ, за да съм по-близо до сърчицето и.
         Дойде денят на завръщането от морето. Почерняла, много  щастлива, Герито се хвърли върху ми с прегръдки и целувки.
         - Нося ти пясък и мидички, бабче - разълнувано ми говореше тя.
       В  тези щастливи мигове никой не се сети за розовата фибичка, пък и след това. Богата с много нови впечатления, Герито съвсем забрави  за най-скъпата си вещ.
         Тя забрави, но аз не. Задържах тази ценност, за да запазя завинаги скъпия спомен, че от обич моята внучка ми подари най-ценното, което притежаваше. Когато я няма, отварям кутийката и поглеждам розовата фибичка с цветенце отгоре и да си призная честно, понякога заспивам, стиснала здраво ценния спомен. Ей така, за късмет.
                                                                                        

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Целувам ви с обич.
  • Щастливи са бабите, които имат такива трогателни внучки!
  • И тъжно, и мило ми става, като чета тези разкази за Герито. Връщат ме в моето детство...
    Невероятно момиче е Герито - като баба си!
    Продължавай да пишеш, Маги!
  • Маги, определено мисля, че в книжката за децата (бъдещата) - трябва да има стихчета и истории за Герито! Толкова поуки можеш да подариш на децата! Умили ме, ей! Благодаря!
    С обич от мен и Вселената!
  • Ах,това произведение съм го пропуснала
    Извинявам се....
    Много обичам произведенията ти,Маги!
    Поздрав и прегръдка,мила!
  • Благодаря , че прочетохте, радвам се че ви харесват моите разказчета.
  • Умили ме разказа ти,Маги!!!
    Бъдете здрави и щастливи!
  • Просълзи ме мила,добричка Маги.Чудесна история!!!
  • Късметлийка си ти, скъпа!!!
  • Докато четях разказа тръпки минаваха по тялото ми!Ти наистина притежаваш голямо богатство-любовта на Гери!Поздрав и прегръдки!
  • Каква топлота лъха и ме смайва! Има надежда в поколенията!
    Трябва им просто пример!!!ПОЗДРАВЛЕНИЯ МАГИ!!!
  • Толкова, нежност, толкова топлота, толкова обич събрана в една малка розова фибичка!!!
    Прекрасно е, Маги!
  • Напълниха ми се очите със сълзи, Маги, от тази нежна, топла и толкова чиста история! Поздрав и прегръдка!
  • Невероятна топлина,обич и нежност има в този разказ!
    Твоята любов е заразителна Маги!
    Обичам те и прегръщам!
  • Безкрайно много доброта и обич има в сърцето ти! Гери е голяма късметлийка, че има такава баба.
  • Ех, Маги!!! Толкова приятно чувство изпитвам четейки твоите разкази за внучката!!!
    Поздравления!!!
  • Мила Маги, ти не си била добра само в писането на стихове, а и на разкази. Децата са прекрасен, скъп и невероятен дар от Бога! Поздравявам те за това, че ни го напомняш с творчеството си! Бъди щастлива майка и баба и радвай всички, които те обичат!
  • Разказът ти ме разчувства много.
    Нацелувай от мен тази малка принцеса.
    Целувки и за теб.
  • Много хубаво разказче - като фибичката на Гери!
  • Ех, Маги!
    Толкова са сладки и уютни тези историйки с твоето бонбонче!
    Умиляваш ме!
Предложения
: ??:??