29.04.2010 г., 11:08 ч.
Напишете си завещанията овреме!
5 мин за четене
Повече от час нотариус Ганчева, под диктовката на осемдесетгодишен достолепен мъж, правеше опити да напише пълномощно. То трябваше най-ясно да изразява волята на нейния клиент. Тъкмо й се струваше, че е схванала мисълта му и я е отразила точно, той така завърташе приказката, че се започваше отначало. Тя стана вир-вода, изнерви се, усети болки в лявата част на гърдите, стомахът й закъркори. Ох, няма ли най-после да приключи и да поизлезе на въздух, а не е зле и да хапне като хората! Вдигна поглед. Стенният часовник показваше тринадесет и тридесет часа. Обедната почивка отдавна беше минала. Имаше чувството, че сега ако дойдеха клиенти със сделка за милиони, не би могла да ги изтърпи. Изглежда Господ все пак се смили над госпожа Ганчева, защото дядото най-после каза, че в пълномощното е записано точно каквото той иска. Измъчената служителка побърза да го разпечата, като наум се молеше старецът повече да не променя волята си. Еех, късмет имаше, защото този път, след поредното прочитане, клиентът не направи никакви забележки и подписа, доволен от свършената работа.Тя побърза да завери документа и с последни сили да изпрати своенравния си мъчител. Заприготвя се за излизане. Вече си представяше топлата супа, която щеше да си поръча за обяд, когато на вратата се показа задъхан, около двадесетгодишен младеж.
- Добър ден! Колко ще ми струва направата на едно пълномощно? - звънко попита той.
- Три лева е удостоверяването на подпис, а с изготвяне от нотариуса, се оскъпява с още толкова - побърза да отговори Ганчева, като си взе ключовете и се накани да излезе от кантората.
- О, много Ви моля, изчакайте ме да си го напиша! Само ми дайте лист и химикал! Ще седна ето тук - и той най-прилежно се настани на фотьойла до масичката.
- Дълго ли ще е? Каква е волята Ви? - нетърпеливо запреглъща госпожа нотариуската.
- А, съвсем кратичко ще е. Упълномощавам кака да ми получи европейската здравно-осигурителна карта.
- Щом е така, да не губим повече време! - отсече Ганчева, като подаваше лист и химикал на младежа.
- Как да го направя? Вижте аз какво написах - „ПАЛНОМОШТНО” - правилно ли е?
- О, ето Ви друг лист. А сега внимавайте повече! - ядоса се нотариуската.
-Ще се обадя по „Джи-ес-ема”, за да попитам сестра си как се пише тази дума -и младият господин най-сериозно се накани да набира някакъв номер на модерния си мобилен апарат.
- Аз ще Ви кажа и ще стане по-бързо. Пише се така „ПЪЛНОМОЩНО” - и служителката започна да му диктува бавно. С буква „ъ”, а не с буква”а”, с буква „щ”, а не с букви „ш” и „т”.
Отвреме – навреме упълномощителят пишеше наобратно някои букви, въпреки че тя му стоеше над главата. Вече върху пети лист редеше геройски „пълномощно” и още в следващата дума правеше най-малко две грешки. Давайки му шестия лист, госпожата усети, че й се завива свят. Буквите започнаха да се премрежват пред очите й. Точно когато щеше да припадне, младежът победоносно й каза да гледа съсредоточено, защото вече бил свършил и щял да се подписва. Тя събра последните си сили и прочете: „Пълномощно”, данни на упълномощител, на упълномощен и подпис. Основното липсваше и дори място не бе оставено, за да се запише за какво точно този младеж упълномощава сестра си. Пред кантората се натрупаха хора. Опашката се изви застрашително.
- Слушайте, няма да Ви вземам пари нито за заверка, нито за писане, но само ми дайте аз да Ви изготвя пълномощното! - замоли се нотариуската, като едва сдържаше къркоренето в корема си. Гладът й бе непоносим, но днес, както обикновено се случваше, отново не й бе писано да обядва.
Младият господин се засмя до уши и с готовност прие предложението. Тогава служителката набързо напечата пълномощното, а младежът, който се готвеше да работи в чужбина, доволно подписа. Нотариус Ганчева удостовери подписа му и зарадвано си помисли: „Ох, най-после се отървах от този!” Но не би! Днес явно не й беше ден!
- Много съм доволен от Вас, - каза момчето с мил поглед - а сега нека да Ви попитам за имота на баба си, дето иска да ми го прехвърли. При Вас ще дойдем, при никой друг няма да стъпим, щото Вие сте много компетентна, личи си - мило заговори младежът.
Нотариус Ганчева хвърли измъчен поглед през прозореца, сякаш чакаше някой ангел-небесен, но оттам помощ не дойде. А в кантората ухаеше уютно на кисело зеле, с оттенки на аромат от чесън и спарени обувки... Тя тръгна към вратата - трябваше да отиде до мивката в другата стая и поне да се наплиска със студена вода, но не успя да направи и две крачки, а се свлече на пода... Тогава един нетърпелив клиент връхлетя отгоре й, като блъсна ядосано вратата и завика: „Хайде бе, докога ще ви чакам да си пишете завещанието?” Прав беше човекът - нотариус Ганчева навреме трябваше да се сети и да си напише завещанието.
© Росица Танчева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
получили са се хумористичните нотки, но не са само те, така е. -
И аз съм попадала на доста брутални правописни грешки; а особено ми е било чудно как хора, претендиращи да пишат поезия, ги допускат.
За пунктуация изобщо не говорим...
Харесвам как разказваш. -
Неграмотността е повсеместна, за съжаление. И то точно там, където не би трябвало да бъде - по "най-високи нива", и сред много млади хора.
А иронията, и дори сарказмът в разказа, ми харесаха най-много. -
Благодаря на всички, които са коментирали разказа ми "Напишете си завещанията овреме!". Прав е Михаил Костов, че е доста тъжно да срещнеш млади, но неграмотни хора. Опитах се да представя проблема, вплитайки хумористично-сатирични нотки в разказа си. Дано да се е получил.
-
А според мен е доста тъжно.
Но иначе разказът супер много ми хареса. Браво! -
Е, така е на никой не му е лесно...
Много истинска история - усмихваш ме! -
-
Ами така е, кой за каквото е учил... Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
