НАРУШИТЕЛИ

Детето слушаше, забило нос в пода на автобуса.

- Не е хубаво да пречиш на хората! – говореше му възрастният. – Никога недей да стоиш на входа на автобуса, така пречиш и на тези, които влизат, и не излизащите. Разбираш ли?

Момчето мълчеше.

- Един ден ще разбереш, че трябва да уважаваш хората около теб. Някои от тях отиват на работа, втора смяна, други се връщат от работа, трети са възрастни... Всички те имат нужда от спокойствие, от уважение, защото са уморени, загрижени, отговорни са към всички, и към теб включително.

Автобусът спря, слязоха хора, други се качиха.

- Ето виждаш ли сега? – продължаваше възрастният човек. – Как бързо влязоха и излязоха хората! Това е, защото никой не им пречи. Когато редът се спазва, когато се уважават порядките, всичко е наред.

- Билетите, моля! – провикна се силно контролата. Обърна се към човека, който поучаваше детето: - Вашият билет, моля!

Той се направи, че не чува. Контрольорът повтори.

- С карта съм! – рече моралният и се обърна към прозореца.

- Покажете картата!

Нашият се направи на ударен или на разстроен. Как изобщо се осмеляваха да се съмняват в думите му? Той каза, че е с карта, значи е с карта. Точка.

Дойде още един контрольор, на следващата спирка го свалиха, като грубо го придържаха за двете ръце, да не побегне.

Малчуганът го гледаше отвътре, наблюдаваше как му поискаха личната карта и започнаха да му пишат акт. Автобусът потегли, погледите на двамата нарушители на реда, разделени от има-няма петдесет години, се срещнаха, момчето се изплези и седна на неговото място. То също нямаше билет.