Нашенецът
Случка, излязла наяве покрай колажа "Какво иска българинът" :)
Пейо лежеше на дивана и се наслаждаваше на безметежно спокойствие. Някой наивен привърженик на ню- ейдж би предположил че медитира, но щеше да е много далеч от истината за извършващата се усилена мозъчна дейност, развиваща се под черепа на Пейо. Там щъкаха мисли всякакви. Как тъй да им каже „Къш!“ Да не е някой безмозъчен тъпак, че да спре да мисли, заради някаква си медитация. Позавъртя се наляво – надясно, понамести се по- удобно, но нещо взе да го човърка и да не го свърта. Мисълта за една студена биричка, със стичащи се по нея капчици конденз се загнезди в главата му. Ех, да имаше кой да му я донесе от хладилника! Потъркаля се още малко върху нещастния, вече поизтърбушен диван, и не виждайки материализация на мисълта си за бира се насили, и с пухтене се затътри към хладилника. Отвори вратчката му и посегна към кенчетата, подредени като войници на най- горния рафт. Едното стърчеше над другите и изглеждаше леко килнато. Абе изглеждаше странно. Пресегна се, взе го в ръка и го заразглежда. Имаше формата на рог. Позачуди се Пейо как така се е озовало там. "Може да е нещо рекламно. Изпробват нови опаковки...Мамка им! Конусовидната форма е с по- малък обем от цилиндричната, пак искат да ни прецакат“- завъртя се из съзнаието му поредната изразяваща неодобрение към действителността мисъл. Докато все още се възмущаше на производителите и се възхищаваше на ума си, за моментално разкритата уловка, носът му инстинктивно се заобръща към отсрещната тераса и поведе в същата посока изпълнената му с мисли главата. От там се виеше пушек, наситен с аромата на печаща се мръвка. "Ех, какви късметлии има" - завистливо си помисли Пейо. Докато го помисли и от странното кенче се изтърколи апетитно препечена пържолка. "Хм, сиромашка работа! Едничка!" – щукна поредната мисъл в главата на Пейо. "Поне да бяха няколко... " Докато го помисли и от рогчето започнаха да падат пържоли двойници на първата. Оформи се внушителна купчинка. Напомням, че нашият герой не беше глупак, чел беше това- онова. Когато му изнасяше, вярваше в чудеса, когато не – беше скептик. Моментално схвана, че странното кенче всъщност е рогът на изобилието. Ехааа! – позарадва се за момент Пейо, но веднага радостта се смени с неодобрение и възмущение – "Е, ама ‘що пък само пържоли?" Мигом започнаха да се сипят всякакви благини. Изпаднаха и някакви хартийки. Добре, че беше свикнал всичко да проверява и премисля преди да свърши нещо, та преди да посегне да ги захвърли в кофата се зачете в едната, после в другата и с все по- трескаво темпо стигна до последната. Хартийките не бяха какви да е, а регистрационни талони за коли, нотариални актове за хотели край морето, на известен ски и в прехвален спа курорт. А последната- депутатска карта /въобще не се задълбочи да прочете от коя партия/ .И на всички тях, като че с гордо изпъчили се букви, /поради отговорната им в случая служба / беше изписано Пейовото име. Докато благоговейно пресмяташе притежанията си, току пред него се заизкършва пищна, оскъдно облечена силиконова хубавица. Пейо премигна отчасти радостно, и при следващото мигване вече го глождеше самосъжаление и ревностна ненавист към имащите повече от него, и абсолютна апатия към нещастниците, притежаващи по- малко.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Blue Всички права запазени
