9 НАСЪН ЮНАК, НАЯВЕ СЛАБАК: ДЕВЕТИ ДЕН, А НЕ НОЩ, И НАЯВЕ ЮНАК

 Милян все още се чудеше как така ще застане пред толкова много хора и ще им каже истината. Изобщо не се надяваше да му повярват, нали нямаше никакви свидетели на добрите му дела. Змеят Сабин ли щеше да дойде или принцесата, която събуди? Кой ли щеше да каже : “Да, вярно казва!“ - гълъбът или орлицата Дилма? Ами да не би директорът на музея да тръгна да обяснява как са му върнали експонатите? Изобщо нямаше шанс да убеди някого.

   Дълбоко унесено в мислите си, момчето тръгна да се разходи извън селото. Вървя дълго и дори не виждаше откъде минава. Така неусетно стигна до тунела, където минаваше влакът за столицата.

  Но какво е това? Никаква светлинка не се виждаше вътре, а таванът се беше срутил и затрупал релсите, осветлението беше загаснало и навсякъде стърчаха скъсани проводници. Ами сега? След малко повече от час трябваше да пристигне влакът от големия град , а сигурно никой не знаеше за срутването!

„Трябва да предупредя машиниста изобщо да не влиза в тунела! Може да има срутване и по-нататък!“ , помисли си Милян и веднага тръгна по пътеката над тунела. Почти тичаше, защото там пътят беше много по-дълъг отколкото през тунела. Ето, че стигна пред другия вход и бързо се спусна надолу, побягна още напред по релсите и се спря. Дали ще го види машинистът? Дали ще разбере защо му маха?

   Но изведнъж го налегна силна дрямка. Спеше му се ужасно,с мъка държеше клепачите си отворени. Какво е това, нали е ден? Защо е толкова сънлив ? Наистина, предните осем нощи не може да се каже, че е спал в истинския смисъл на думата, но сега ли точно...

  Не можа да завърши мисълта си,  просто полегна на релсите и сладко заспа. Дори не чу свирката на влака, който се задаваше.

     Машинистът Георги за първи път караше влака самостоятелно. Буквално до вчера се обучаваше при по- възрастните си колеги, но днес вече пое курса сам. Но какво е това? Острото му зрение видя малка тъмна фигурка, полегнала на релсите точно пред входа на тунела. Натисна свирката, но тя не помръдна. Младият мъж много се притесни, не беше сигурен дали ще може да спре тежката машина, без да убие непознатия. А може би той вече беше мъртъв? Обилна пот изби по лицето му, ледени тръпки полазиха по гърба му. Още първия курс и произшествие! Какво щяха да кажат учителите му, семейството му, какво щеше да си помисли годеницата му? Всичко заскърца силно,  машината забави ход, още сто метра, петдесет, двадесет, пет! Нима така ще свърши всичко?

   Локомотивът се закова на по- малко от метър от Милян, а той все така спеше. Георги скочи долу и изведнъж видя, че в тунела релсите не се виждат! Наведе се към легналото момче, разтърси го силно.

-Събуди се, събуди се! Заспал си на релсите, щях да те смачкам, бе, момче!

  Милян разтгърка очи и изведнъж скочи на крака:

-Не тръгвай, тунелът е затрупан! Дойдох да ви предупредя, но кой знае защо, съм заспал...

   От вагоните занадничаха хора, някои слязоха долу и любопитно се взираха в тунела. Георги извади прожектор и го насочи напред. И едва тогава всички разбраха, че заспалото момче беше ги спасило от гибел. Ако не беше спряла машината, щяха да  навлязат в тунела с висока скорост и нямаше да могат да спрат, просто локомотивът щеше да се забие в отломъците и може би да предизика ново срутване. Всички благодариха на Милян, потупваха го по рамото, но никой не можеше да си обясни защо беше заспал така изведнъж.

  Нямаше какво да направят, машинистът Георги се обади на диспечерите да докладва за срутването. Трябваше да изпратят друг локомотив да ги изтегли назад. Хората тръгнаха пеш към селото на Милян ,за да чакат там друг влак, който да ги откара до столицата . Милян тръгна с тях за да им покаже пътя.

   Когато стигнаха, площадът беше пълен с хора. Незнайно как, новината се беше разчула и вече всички знаеха , че слабакът Милян е спасил пътниците от целия влак. И че е можел да загине на релсите, ако машинистът Георги не беше се справил така добре и не беше спрял толкова внимателно. И отново поздравления, дори Сияна се приближи до него и бързо го целуна по бузата. Милян се изчерви и понечи да си тръгне за в къщи, но изведнъж силен глас го спря.

-Стой, момче! Не си тръгвай, преди да съм разказал какво направи за семейството ми!

  Беше змеят Сабин, който беше полегнал на едни нисък облак, а до него се бяха наредили съпругата му Струна, синовете му и красивата му дъщеря Руфина. Той разказа с подробности как момъкът спасил децата му от дълбокия кладенец, където ги хвърлил подлият Бурян.

-Само ще те помоля, момко, не бързай да вземаш дъщеря ми за жена! Малко е тя , глупавичка още, не знае къща да върти, само танци и цветя са й в ума! Когато порасне, ако още я искаш , може да направим сватба...

- О, не беше кой знае какво и аз не заслужавах звездичката...-наведе глава смутено Милян.- Ще ви я върна, ето, трябва да е в джоба ми...

  Но колкото и да търсеше, Милян не можа да намери златната звездичка. Изведнъж чу шепота на Румян:

„Батко, аз я взех! Много исках да видя змейската щерка и щях да й я върна...“И момчето извади блестящия накит от джоба си и го подаде на момичето на Сабин.

- Вземи, моля ти се, и не се сърди на батко Милян!  Ако той не се ожени за тебе, аз ще го направя!

- Ти? Че ти си още толкова малък, кога ще те чакам?

- Че ти да не си голяма? - опери се Румян на  свой ред-  Не чу ли баща ти какво каза? Ще ходиш на училище и ще учиш, аз също!

- Ти може да ходиш, аз всичко си знам!

 - Престанете и двамата!- извикаха в един глас бащата на Румян и змеят Сабин-  Никой за никого няма да се жени! Казахме и точка!

- Ще се жени, само че за мене!- това беше събудената спяща принцеса.- Милян взе моята панделка, трябва да е оженим, иначе ще плачааа! - и тя неудържимо заплака, а сълзите й се стичаха на потоци. Две прислужници бързо подложиха едно ведро за да не пропилеят ни капчица от течността, която се надяваха да се превърне в бисери, щом Милян се съгласи да се ожени за принцесата!

- Госпожице, стана недоразумение и аз искам да се извиня-започна бедният момък, който едва се беше отървал от един годеж, а сега го заплашваше и втори.- Вижте, аз просто случайно стигнах при вас преди принца. Мога да се закълна, че ако не беше се спънал коня му, той щеше да стигне пръв и да ви целуне преди мене!

  Царят и царицата поглеждаха ту Милян, ту принца, който също беше на път да заплаче. Конят му не смееше да вдигне глава от срам, как така, заради неговата непохватност господарят му да изпусне такава годеница!

- Не ме интересува, ти ме целуна, ти ме събуди, ти ще се ожениш за мене!- продължи да настоява принцесата.

- Но аз я обичам..- обади се едва чуто принцът- Цял живот си мечтая за нея и искам да стане моя жена!

- Тогава защо спорим?- попита бащата на Милян- Моят син още не е за женене, пък и как ще управлява царство, той все нас пита какво да прави...

- Ами бисерите?- обади се един непознат мъж, ковчежникът на двореца- Ако принцесата не се омъжи за момъка, който я събуди, сълзите й няма да се превърнат в бисери и царството много ще загуби!

- Моето царство ще ви компенсира за загубите!- извика принцът.

- Господине- обади се една жена- За вас кое е по- важно, богатството или щастието на принцесата?

- Защо никой не пита мене?- извика сърдито царят- Писна ми от това ревящо същество, което не знае какво иска!

- Скъпи- обади се царицата- Не наричай така дъщеря ни! Тя не е виновна, че годеникът й се отказва от нея...

- Не ме интересува!- отсече царят- Ще е омъжи за принца и точка! Не й ща ни бисерите, ни сълзите! Заради нейното любопитство спахме цял век и изостанахме от света! А сега искам музика и песни , искам смях да се носи из двореца, а не плач! Сто години спахме, а сега да плачем ли?

- Но татко...- принцесата изведнъж беше престанала да плаче- Аз не съм казала, че няма да се омъжа...Но...

- Омъжваш се за принца и край! Тържествата започват от утре, а сватбата ще е в неделя! Каня всички на нея!

  Принцът се втурна да благодари за честта първо на царската двойка, а после и на принцесата, която вече се усмихваше. Милян извади панделката от джоба и и мълчаливо я пъхна в ръката му.

  През това време един прекрасен гълъб със сребърни криле кръжеше над множеството. Когато хората млъкнаха и го загледаха, той разказа как Милян го е спасил от клетката. В потвърждение на разказа му, момчето извади от джоба си сребърното перо. След това думата взеха родителите на Хензел и Гретел, които обясниха как са се сдобили със син и дъщеря благодарение на него. Изредиха се и директорът на музея, на когото Казимир помагаше да разкаже всичко за оная нощ, разбойниците и  танца на змиите, а малкото змийче все напираше да потвърди казаното. После и орлицата Дилма заговори, тя нямаше думи с които да изрази признателността си за спасеното орле и как, когато е била на края на силите си, Милян я е нахранил с част от тялото си. Милян показа белега на гърдите си като доказателство. Появи се отнякъде и синът на търговеца, който прогледна благодарение на цветето от градината на Ледения змей...

  Но най- вълнуващ беше разказът на майката на двамата близнаци. Когато жената свърши, всички бяха просълзени и се чудеха откъде едно толкова младо момче се бе справило с тая непосилна и за прочути мъдреци задача. Тук Милян нямаше доказателство, както и за Хензел и Гретел /шоколадът от къщичката на вещицата отдавна беше изяден от Румян! / , а червилото от целувките на годениците беше се измило още на сутринта.

- Може ли да кажа нещо и аз? - чу се слаб глас. Беше мъдрецът, подкрепян от двамата си помощници. И бавно, с колеблив глас, той разказа как Милян е искал да му даде живота си и как се е намесил малкият Румян за да го спаси с цената на своя. Той помоли Милян да покаже огърлицата, която беше му дал.

- От днес ти ще живееш при мене, Миляне. Ще те науча на всичко, което зная. Макар че не пожелах да взема живота ти, благодарение на всеотдайността ти, аз ще живея достатъчно, за да те науча как да помагаш на хората. Ти никога не си бил силен физически, не беше такъв нито наяве, нито насън. Само желанието ти да помагаш беше голямо, а то  е най- великата сила. Затова се справи така, както никой друг не би успял. Да не забравяме и този, който ти помогна- Казимир. Един верен приятел, с повече опит от тебе, който никога не те остави. Разбира се, Джар също , а и Румян, който скоро ще порасне и ще стане като тебе, също имат заслуги... Ела, синко, застани до мене! Ти ще водиш хората по пътеката на разума още много години! Никога не забравяй кой ти помогна да го постигнеш и как го постигна...Не забравяй болката от раните, които понесе, мъката от неверието...

   И преди да се разделим с нашия герой,да разкажем и за едно неочаквано развитие на нещата. Някак си много случайно сред хората се оказа и странната и малко луда вещица Радмила. Когато разбра какви ги е вършил мъжа й Казимир, тя изведнъж се разкая за поведението си. Осъзна, че е била много жестока към него и не го е уважавала достатъчно, а той е сторил толкова за да помогне на едно слабо и отчаяно момче. Разбира се, стана както във всички приказки. Оттогава те заживяха щастливо и никога не се разделяха.

   Дали Милян се е оженил? Това не мога да ви кажа, все някога ще да го е направил момъкът. Така че и те заживяха щастливо и никога не се разделяха. И за коя се е оженил, ще попитате? Е,това и аз не мога да ви кажа, съжалявам!

   А хората бяха много доволни, че имат такъв мъдър Учител. Слабакът наяве, юнакът насън Милян, се превърна в Мъдреца Милян. Хората много се дивяха на разумните му съвети. Не че винаги изпълняваха каквото им каже, не че разбираха винаги словата му...Понякога изобщо не го слушаха даже.

     Но нали човек трябва и сам да открие някои истини за да живее пълноценно? Вие каква истина открихте, когато прочетохте тая приказка, а?