Излъгах те, за което съжалявам. Провалих се отново. Не ти обещах нищо, но пак имам чувството, че си наруших поредното обещание.

Не си броя нито цигарите, нито чашите. Пропих се като си тръгна. Знаеш че, докато бяхме заедно не обичах да пия. Оставях тази работа на теб, защото не пиех в гимназията и не пиех в университета. Към пушенето не можах да се пристрастя. Дори когато се смятах за активен пушач, пак пушех по една цигарка на ден. Сега ги горя една след друга. А ти дори и не знаеш, че го правя.

Не ми отива на възрастта, нещата които сторих през последните седмици. Нарязването и раната от загасена цигара отиват на някой тийнейджър... май беше права, че е по-добре да почна да излизам с някоя на 15-16... не с теб, а ти да си намериш някой на 30.

Много съм объркан от това, как се държиш към мен. Днес, имах чувството, че все още сме заедно.. усещах топлина. Твоята топлина. Топлината, с която съм свикнал. И сега идва истината. Осъзнаването. Вълните на реалността се стоварват върху мен и ме смазват под налягането си... вече не сме заедно. Каквото и да кажа, каквото и да направя няма да сме.

Аз вече съм просто безработен алкохолик. В още рáнен етап от алкохолната ми... кариера. И вече знам, че няма да сме отново заедно... никога. Всичко пак става празно. И колкото и да пия и да изпуша, нищо няма да се промени.

Още те обичам. Знам, че ме обичаш и ти. Не знам зашо още ме обичаш.

Прости ми.