Наздравица под шипковия храст
Добрата новина е, че всичко е „по“. Небето е по-близо и играта е на по-високо ниво. Решат ли да те направят известен, няма мърдане. Накъдето и да тръгнеш, изходът е един и същ – винаги си в Божиите ръце. Но Човекът не е спрял да се опитва да поправи грешките, заложени в него от тези две ръце. Поправките водят до спомени от бъдещето: тъкмо си се успокоил, пътуваш към Рая и изведнъж чипът се блокира, връща те обратно и ти се прецаква цялото мортале. И вместо астероиди, виждаш как някой върти Луната и всичко се надува, надува... Гасят звездите, въртележката спира, а на теб не ти се слиза. Защото си жив. Да пием за този, който не спира въртележката!... Най-добрата новина е, че всички са добре. Не е от мързел, просто няма време да са зле, пък и денят става все по-къс. Животът е лотария без топки. Числата са всичко, което имаш, плащаш си за фиша, колелото се върти, а на теб ти се струва, че някой е откраднал топките. Никой нищо не е откраднал, просто е добре да си носиш и твойте топки. А и истинският играч никога не печели играта. Защото спечели ли и край – топки има, игра няма. Истинският играч не спира да играе и да празнува най-добрата новина – животът. Да пием за вечната лотария!... Пие се и от мъка. Лошата новина е снаждане на ДНК с материали на клиента. Изрязват се грешките в ДНК-то и изчезват всички болести. Появява се безсмъртие. Другото, което се появява е въпрос на гледна точка. Някои си тръгват преди безсмъртието. Това с „Терминейшън ис нот посибъл“ им изглежда „causa perduta“. Да пием преди да сме станали безсмъртни!... Най-лошата новина е, че хората не забравят. А аз започнах да забравям. Особено, когато се наям и тогава се случва да изпадна в хипноза или в така наречената регресия. Регресията става и с удар с тиган, но аз съм миролюбив човек. Хората не обичат да слушат. Но пък обичат да подслушват и това е добре, защото все по-малко имам желание да повтарям... Всички държат фронта. Светът се разпада, но фронтът се държи... Сто годишна сладка бабичка на стероиди с ярко червена лачена пола, изпъва остър червен ток от кърваво червено „Ферари“... И за какво ти е това ретро „Ферари“?! А..., заради мечтата от по-миналия век, а и има ли смисъл да се стискам за няколко милиона преди умирачка... Да пием за мечтите! Мир може и да има, но мирясването е вечен мираж.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
Мерси, Васе!
