Наздравица под шипковия храст
Добрата новина е, че всичко е „по“. Небето е по-близо и играта е на по-високо ниво. Решат ли да те направят известен, няма мърдане. Накъдето и да тръгнеш, изходът е един и същ – винаги си в Божиите ръце. Но Човекът не е спрял да се опитва да поправи грешките, заложени в него от тези две ръце. Поправките водят до спомени от бъдещето: тъкмо си се успокоил, пътуваш към Рая и изведнъж чипът се блокира, връща те обратно и ти се прецаква цялото мортале. И вместо астероиди, виждаш как някой върти Луната и всичко се надува, надува... Гасят звездите, въртележката спира, а на теб не ти се слиза. Защото си жив. Да пием за този, който не спира въртележката!... Най-добрата новина е, че всички са добре. Не е от мързел, просто няма време да са зле, пък и денят става все по-къс. Животът е лотария без топки. Числата са всичко, което имаш, плащаш си за фиша, колелото се върти, а на теб ти се струва, че някой е откраднал топките. Никой нищо не е откраднал, просто е добре да си носиш и твойте топки. А и истинският играч никога не печели играта. Защото спечели ли и край – топки има, игра няма. Истинският играч не спира да играе и да празнува най-добрата новина – животът. Да пием за вечната лотария!... Пие се и от мъка. Лошата новина е снаждане на ДНК с материали на клиента. Изрязват се грешките в ДНК-то и изчезват всички болести. Появява се безсмъртие. Другото, което се появява е въпрос на гледна точка. Някои си тръгват преди безсмъртието. Това с „Терминейшън ис нот посибъл“ им изглежда „causa perduta“. Да пием преди да сме станали безсмъртни!... Най-лошата новина е, че хората не забравят. А аз започнах да забравям. Особено, когато се наям и тогава се случва да изпадна в хипноза или в така наречената регресия. Регресията става и с удар с тиган, но аз съм миролюбив човек. Хората не обичат да слушат. Но пък обичат да подслушват и това е добре, защото все по-малко имам желание да повтарям... Всички държат фронта. Светът се разпада, но фронтът се държи... Сто годишна сладка бабичка на стероиди с ярко червена лачена пола, изпъва остър червен ток от кърваво червено „Ферари“... И за какво ти е това ретро „Ферари“?! А..., заради мечтата от по-миналия век, а и има ли смисъл да се стискам за няколко милиона преди умирачка... Да пием за мечтите! Мир може и да има, но мирясването е вечен мираж.
Свързани произведения
Comments
-
Радвам се да те видя, Роси - благодаря!
-
Човечеството уж е седнало на д...то си, ама все се опитва да пълзи. Браво, Краси!
-
Тъкмо се чудех за кой да пия, Светле - за този, който спира въртележката или за този, който не я спира... и тъкмо си бях изяснила въпроса, и канадската медия изгърмя, че терористите били изгонени от Сирия и пак се обърках: щом са изгонени, значи всичко е наред, а защо второто изречение беше, че пак ще се внасят сирийски бежанци - нали терористите са си отишли... въртележката винаги спира навреме, но не си сам на нея - я си представи, че си в най-горната кабина..., а безсмъртието е страхотна глезотия, права си.
-
Безсмъртието много разглезва, Красе.
Защо да учим уроците си, ако въртележката не спира навреме? -
... има за всички. Благодаря ви за думите! -
Прозопоезия. Най-много ми хареса "Хората не обичат да слушат, но обичат да подслушват." От онези очевадни неща, които винаги са си били там, но ти трябват чужди очи, за да ги забележиш.
-
Мдааа, много истина. Обаче , за мен, последните изречения обобщават всичко...И, '' Да пием за мечтите...'',
те още са безплатни , нали -
Ей, Краси!😀 Много си свястна!
-
"Регресията става и с удар с тиган"
Ей, как напредна медицината - причина удар с тиган; лечение - повтаряш удара и регресията регресира -
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
