14.08.2019 г., 16:16

 (Не) познатите - част 4

820 0 0

Произведение от няколко части към първа част

1 мин за четене

- После му се обади по телефона някаква си Мария и той тръгна веднага. – сподели разстроена Стела на следващия ден.

- Не го мисли, скъпа. Да върви където си иска. – успокои я най-добрата и приятелка. 

- Права си. Благодаря, че ме търпиш Ели. Хайде аз ще вървя на работа. 

- Приятна работа, мила. 

- Благодаря. 

Стела си облече черната пола и бялата риза. Така подобаваше етикета в офиса, в който работеше. Все пак трябваше да изглежда представително. Тя излезе, и тръгна пеша към работата си. Обичаше разходките. Но както си вървеше по пътя разсеяна, изведнъж се блъсна в един мъж. Тъкмо щеше да му се накара, когато забеляза, че това беше Теодор. 

- Теодоре? 

- Стела? Извинявай, че те блъснах.

- Не, не. Ти извинявай. Днес съм малко разсеяна.

- Аз също. – засмя се той. – Ти на работа ли отиваш? 

- Всъщност да. Работя в един офис наблизо. 

- Това обяснява скучните дрехи. – пошегува се Теодор.

„ Скучни ли? Ама този какво си позволява?“, ядоса се Стела, но само се усмихна леко.

- Искаш ли да излезем довечера? – смени темата той, усетил неловкото мълчание. 

- Приятелката ти няма ли да се ядоса? 

- Нямам такава. – отново се усмихна – В колко свършваш работа? 

- Ами в 19.

- Добре тогава. В 21 ще те взема от вас.

- Добре. До после. – зарадва се Стела.

- До после. – помаха и той.

Този мъж не спираше да я изненадва. Тъкмо го беше отписала окончателно, а сега изведнъж той я покани да излязат. Стела летеше от щастие….

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

следваща част...

© Есенен блян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...