- После му се обади по телефона някаква си Мария и той тръгна веднага. – сподели разстроена Стела на следващия ден.
- Не го мисли, скъпа. Да върви където си иска. – успокои я най-добрата и приятелка.
- Права си. Благодаря, че ме търпиш Ели. Хайде аз ще вървя на работа.
- Приятна работа, мила.
- Благодаря.
Стела си облече черната пола и бялата риза. Така подобаваше етикета в офиса, в който работеше. Все пак трябваше да изглежда представително. Тя излезе, и тръгна пеша към работата си. Обичаше разходките. Но както си вървеше по пътя разсеяна, изведнъж се блъсна в един мъж. Тъкмо щеше да му се накара, когато забеляза, че това беше Теодор.
- Теодоре?
- Стела? Извинявай, че те блъснах.
- Не, не. Ти извинявай. Днес съм малко разсеяна.
- Аз също. – засмя се той. – Ти на работа ли отиваш?
- Всъщност да. Работя в един офис наблизо.
- Това обяснява скучните дрехи. – пошегува се Теодор. ...