26.05.2017 г., 11:55

Не сте ми длъжни

903 0 0
1 мин за четене

Стигнала съм онзи момент в живота, когато ми е по-важно да давам.
Любов, подкрепа, малки неочаквани изненади, радости. 
Стигнала съм го отдавна. И го правя. 
Без да търся сметка за даденото, без да има везни, б е з в ъ з м е з д н о. 
Не ми е важно ти колко имаш да ми дадеш.
Не съм светица, чакай. И аз имам нужда от същите неща.
Някой да ми дава любов, подкрепа, радости, понякога и да ме изненадват приятно.
И ги получавам. Прекалено наясно съм, че не от всеки мога да ги имам и не в еднакъв размер.
Но не ги изисквам по задължение! 
Нито чакам, свита в ъгъла, за нечия любов, за подходящия момент или за свободно място.
Обичам сега, на момента. И утре, и всяко следващо утре. И след двайсет години. Докато...
И ми е важно да дам тази любов. Не да получа в отговор нещо, което може би го има, а може би не. 
Така се пълня. Като давам.


Ще минеш ли отвъд мен и себе си, за да го разбереш? Защото аз разбирам теб.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...