22.12.2013 г., 13:54  

/Не/вероятните коледни чудеса

574 0 2
1 мин за четене

   Да, вече се уверих, че по Коледа ставали разни чудеса!... Слушайте какво ми се случи!...
    Снощи ме известиха за няколко невероятни чудеса... Разбрах, че ръководствата на парламентарно представените партии са се събрали и решили да се откажат от партийните си субсидии, като ги внесат в държавния бюджет (за да го закърпят)... Това е нечуван жест на загриженост за хазната, проява на държавническо мислене и отговорност!... Също така лидерите на основните политически сили са се договорили единодушно да подкрепят промени в изборния кодекс - да се намали броят на депутатите на 120, да се премахне понятието "имунитет", да се въведат електронни референдуми и други удобства в услуга на народа, на реалната демокрация...
    Но това не е всичко... Президентът, министрите, партийните лидери, доста видни бизнесмени и олигарси са провели неформална среща, на която са се разбрали да дарят по сто хиляди лева (от личните и от офшорните си сметки) за коледна благотворителност...
    Заразени от коледния дух, всички собственици и директори на банки в България са решили да намалят лихвите по кредитите на 5-6 % (както е в САЩ), а също и да опростят дълговете на съкратените от работа хора, чиито жилища са били ипотекирани и подлежащи на изземване... Колко благородно, христолюбиво, човечно!...
    Случиха се и други чудеса, но не успях да ги запомня, тъй като чух смеха на Дядо Коледа ("Хо-хо-хо!") и... се събудих...

Марин Тачков
20 декември 2013 г.

ПП: На онези, които биха оспорили възможността на горепосочените чудеса, ще отговоря, че те са не по-малко вероятни от съществуването на Дядо Коледа, на извънземни и прочие народни вярвания...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Тачков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • никой не оспорва хубавите сънища
  • Ще се случи някога, но не сега, както се пее в една песен.Някога, когато се събудим.Не сега, защото сладко спим, приспивани от мисълта, че нищо не зависи от нас.Нужни са повече звънци за събуждане.
    Весели празници Марин!

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...