Тук в Тайван Гао Минг можеше да оцени младостта. Онази безкрайна и вечна надежда и очакване за нещо - макар и неясно. Нещо, което най-вероятно никога нямаше да дойде! Много от младежите влизаха в бригадите съвсем отрано. Основен поминък бяха риболовът и високите технологии, но истината беше, че безработните - а те бяха много - нямаха кой знае какви перспективи. Младежите като Тао въобще не бяха изключение. Играта на високи залози продължи чак до три-четири сутринта и бяха раздадени още цели десет ръце. Гао осъзнаваше, че трябваше да играе поне още веднъж, за да спечели достатъчно - като цяло излизаше от играта с един милион и седемстотин хиляди фалшиви американски долари с много високо качество между другото. Точната дата на следващото събиране не беше уточнена, но грубо казано щеше да бъде след около месец или месец и нещо. През това време Гао естествено нямаше да стои със скръстени ръце, а все пак щеше да прави нещо важно - да провери плана си за евентуални слабости или грешки. Така ...