Тодака се замисли. Това копеле се беше пръкнало отнякъде. От коя банда всъщност беше дошло? Дали от Ямагучи-гуми го бяха преразпределили и се беше прилепил към групата на самия Тодака? Ама че мръсно псе. Но пък може би това щеше да му послужи да поиска още повече за самия себе си. Много, много повече. Тодака имаше проблеми с правосъдието. Беше му издадена присъда чрез обесване - но той я беше отлагал дълго време. Така че разбираше как се беше чувствал шефът на Кудо-кай, който все пак успя да избегне възмездието някакси. Дълго-дълго щеше да мине преди всичко да се изясни. Беше заплашил дори самия съдия да го научи как се издава несправедлива присъда при липса на доказателства. Но това се беше случило прекалено, прекалено отдавна. О, не историята нямаше да се повтори - съвсем не!

- Опасността за нас е да бъдем тотално отхвърлени и да изчезнем - поясни Тодака. - Няма да оставя нещата така, бъдете сигурни! Всичко, за което се договорим, ще се изпълнява най-съвестно и почтено! Поне докато съм жив!

- Разбирам - отчетливо се прокашля Юшима, проявявайки възможно най-голямо внимание и уважение. - Моят работодател иска да си сътрудничите и е готов да забрави проблемите с онзи малоумник. Ще приеме, че просто е действал самоинициативно. И толкова. Навсякъде е възможно да станат грешки. Той няма да Ви държи отговорни за това - натърти Юшима отново.

Тодака усети, че няма мърдане. Трябваше да даде отговор. Да или не? Ето това беше въпросът!

Юшима изглеждаше достатъчно опитен и внимателно изучаваше изражението на своя събеседник. Един Якудза си оставаше винаги непредсказуем. И никога не можеше да му казваш какво да прави. Естествено, че Тодака трябваше да претегли предложението и да се убеди, че сътрудничеството напълно си струва.

"Да, като се замисля, имаме някои финансови проблеми, но все пак дали това няма да бъде края ни. Някои групи като Кудо-кай вече пострадаха. Инагава-кай в Токио също е силна конкуренция, тъй като всичко е въпрос и на поведение и добро име. Иначе казано, като не можеш да плащаш сметката, падаш в йерархията и това е напълно естествено! Но...има едно голямо но..."

Юшима си даваше вид, че разполагаше с цялото време на света при все, че разговорът им беше продължил повече от час. Беше започнало да се стъмва. И трябваше да са предпазливи. В заведението можеше да влезе и някои познат якудза - не беше изключено.

Тодака имаше нужда от няколко минути преди окончателно да вземе решение. И с достойнство на стиснат ръцете си. Юшима усети спокойствието му. Да, той наистина имаше нуждата да види насреща си един достоен партньор.

- Знаете, че в отношенията между различните семейства ние няма да се намесваме, освен и само единствено ако са свързани с наши интереси, което е много, ама много малко вероятно - внимателно опипа почвата Юшима.

Тодака го слушаше внимателно.

- Хироюки ще Ви оказва всякаква помощ, но не забравяйте, че все пак имате общи интереси. Той иска да остане на върха на своя небостъргач, а Вие и Вашите евентуални наследници или хората, които посочите, да оглавяват клана. Все пак и Ямагучи-гуми отдавна се е разцепила.

Тодака знаеше това добре.

- Значи мегакорпорацията ще стои над нас просто да ни покрива, така ли? - все пак пожела да уточни намеренията на Хироюки той.

- Ами не точно. Ще си сътрудничите там, където е по-удобно за всеки един от Вас. Има места, където мегакорпорацията може да влезе изключително незабелязано, докато са Вас може и да има последствия.

- Сега разбрах - кимна гангстерът. - И все пак Якудза си е Якудза. Ние си оставаме деца на улицата.

- Разбира се - съгласи се Юшима. - Това е Ваше право. Наздраве!

Напуснаха заведението по отделно. Тодака реши да изпие малко бяло вино. Съвсем малко. Изпи и две малки чашки саке. Това отпусна нервите му. Въпреки че външно изглеждаше да лъка от сила, не беше точно така.

Качи се в една от хотелските стаи и си повика момиче.

Когато то пристигна, той й се нахвърли. След като я отпрати, угаси лампата. И за всеки случай мушна пистолета под възглавницата, а носеше и малък сгъваем метален бастун, който му беше влизал в употреба, ако го погнеха ченгетата и трябваше да се прави на луд. В крайна сметка на улицата правила нямаше. Тодака носеше и специални очила и лесно можеше да се дегизира и да влезе в някое забутано ъгълче. Беше доста изобретателен в това отношение.

Един път беше пречукал по подобен начин един от конкуретните членове, преструвайки се на сляп пенсионер. И да, копелето умря в собствената си кръв. Давейки се, плюейки и пръскайки собствените си стомашни сокове, след като Тодака разпра корема му с едни лозарски ножици. Просто по ирония на съдбата тогава наоколо нямаше друго.

Приготви се да спи. Беше сложил окончателното начало на опасно сътрудничество - само че не вярваше, че Хироюки ще му прости за онзи. Не, Тодака не го беше пратил, но все пак той беше част от групата му. Явно, някой друг го беше наел. Някои якудза изпълняваха и дребни поръчки, когато шефът им не можеше да им осигури достатъчно работа, но тук случаят не беше такъв.

Юшима беше постигнал много и при това с достатъчно умерен такт. Да, Тодака беше там, да, той можеше да бъде ключът към всичко. И Хироюки щеше да бъде много, ама много доволен. Дори щеше да му плати тройно. Може би и повече. Той непрестанно се оглеждаше да нямаше опашка на гърба си. Можеше нещо да се случи и да не можеше да уведоми Хироюки. Не че не можеха да използват метамрежата на бъдещето - извратена реалност, чрез която можеха да се предават съобщения. Но Юшима беше старомоден в това отношение, пък и имаше защо.

Тодака се отпусна, но беше готов. Ако бъдеше нападнат щеше да ги отблъсне с титановия бастун или пистолета си.

- Явно нещо се случва - промърмори той. - Нова гангстерска война! Не е изключена! Отново кръв! Много, много кръв!

Предстои някои от конкурентните семейства просто да изберат нови шефове и през това време...

Тогава той започна да крои планове как можеше да използва ситуацията в своя полза. И все пак броят на неотговорените въпроси нарастваше.

Хироюки получи утвърдителния отговор от самия Юшима - нещо, което му допадна и то много, твърде много. Плановете му да остане на върха на небостъргача бяха отлични. Но Юшима беше изпълнил заръката и Тодака беше получил предварително освен много стабилна устна договорка също и известно количество криптовалута нипон на сметката си - за да бъдем точни като приятелски жест Хироюки му беше платил скромните два нипота или около сто и тридесет хиляди долара. И това беше само за начало - за скромно спечелване на приятелството му. По-късно щеше да има много, много повече. Но най-интересното, което той му беше дал беше цял един токен. А Тодака знаеше добре стойността му. Не изпитваше никакво съмнение, че просто скоро всичко щеше да изгуби значение и само и единствено правилното поведение щеше да бъде гарант за сигурно оцеляване. Но и това беше до време.

Най-накрая Хироюки реши да свика някои от най-близките си хора - Яшимара и Бокузо. И двамата минаваха за по-интелигентни от останалите.

- Вие трябва да се внедрите в Якудза и не просто да ми давате сведения, но и нещо повече. Вие ще станете сърцето на Якудза. Разчитам на Вас - обърна се почтително към тях Хироюки.

Двамата кимнаха и се отнесоха сериозно към заповедта. Беше им обяснено и как точно щеше да се случи това.

- Когато сайко комон каже нещо, думата му на две не става - сериозно се обърна тайно към тях Хироюки. - И върху него пада цялата тежест, ако нещо стане с оябун - поне докато Съветът не избере нов шеф. Ние ще използваме именно подобен момент на слабост. Тодака има много врагове, но искам да пазите живота му - дори и без той да знае. И толкова. Искам също регулярно да получава необходимото внимание и възнаграждение - поне по два нипона месечно и поне по един токен годишно. Може и два-три - при добро представяне.

- Как ще влезем вътре? - поинтересуваха се те. - Не берете грижа. - Но първо трябва да се татуирате внимателно.

Татуистите в Япония - и по-специално онези, които се занимаваха с ирезуми - правеха това само и единствено след предварителна заявка. И дори и тогава не всеки можеше да бъде сред избраните.

Така че Яшимара и Бокузо се поизпотиха доста, но накрая все се намери някой, който да се съгласи в това отношение.

Кеничи, който живееше в майсторската къща, все още се учеше и се съгласи да им направи татусите на половин цена. Но и тогава им излязоха изключително солени - половин нипон на човек. Да, толкова невероятна беше тя, защото и двамата искаха прекалено специални неща. Накрая все пак исканията им бяха удовлетворени. Единият щеше да се представя за бивш кьодай или голям брат, а другият за уакагашира - или първи лейтенант. Така щяха да влязат по-лесно в редиците и да открият истината за психопата. О, Хироюки нямаше да остави това копеле, макар да беше отдавна мъртво и нарязано като чипс. Все пак от уважение Хироюки заповяда да го хвърлят в един от общите гробове, които бяха на разположение. Така много по-трудно щяха да намерят останките му. И все пак Хироюки осъзнаваше, че ако някой наистина осъзнаеше неговата игра, то той беше направо свършен и щеше да стане много страшно.

И Ямашира и Бозуко бяха достатъчно тактични да осъзнаят, че нещо много специално предстоеше, а Хироюки им беше заповядал да пазят Тодака дори и с цената на живота си, ако трябва. Те се съгласиха. След това напуснаха централата на мегакорпорацията.

Небето над Токио изглеждаше малко по-мрачно от обикновено, но колко интересно беше онова, което усещаха в дъното на сърцата си. Съдбата им беше свързана с онзи нещастник - онзи мерзавец, който като че ли нарочно беше пожелал да бъде убит от Хироюки!