Беше любимата й торта, която винаги си купуваше, когато с Франсис и Марго излизаха на разходка. Лизи си мислеше, че ще й се размине с някое малко парче, но определено нямаше да споменава на Франк, че се е минал или пък да протестира, че не може да изяде всичко. Щеше да се натъпче. В крайна сметка нямаше как да напълнее от сън.
Седна на взъглавничката и си отряза едно голямо парче, което съвсем невъзпитано започна да яде направо с ръце. Чак след няколко хапки се сети за Франк, облиза крема от пръстите си и попита:
– Ти не искаш ли?
„Цялото е за теб, шейа.“ – отговори й Франк. Без да откъсва поглед от нея, седна на срещуположната възглавничка: – „Продължавай.“
Лизи повдигна рамене и направи точно това, но само след наколко хапки отново спря.
– Мислиш да ме гледаш през цялото време ли?
“Да.“
– А аз мисля, че ще си намериш някакво друго занимание.
„Нямам какво друго да правя тук, шейа.“ – каза й и се облакати на масата, подпирайки брадичка в ръцете си: – „Изцяло съм на твое разположение.“
...