Винаги й бе харесвало да го целува, но този път усещането за устните му бе единственото, което тялото и съзнанието й можеха и искаха да възприемат. В началото то бе почти на ръба да бъде прекалено, да я погълне тотално, но после пръстите на Сам в косата й разхлабиха хватката си, а целувката му спря да бъде така бурна. Всяко движение, всяко докосване стана нежно, леко. Сам бе разбрал, че в момента има нужда от това и й го даваше – нищо, че гърдите му под дланта й се издигаха и спускаха така, сякаш е пробягал половината град.
– Искаш ли да спрем, каллис? – попита я тихо.
Вместо отговор Елизабет го дръпна за ризата към себе си, за да я целуне отново. Той я прегърна малко по-силно и се подчини с готовност. Можеше да подуши какво му причинява всяко малко докосване. Чуваше бесния бяг на сърцето му. Усещаше страстта му, която обуздаваше заради нея. Повдигна се и ръцете му веднага се стегнаха около нея, за да не й позволят да му избяга, но тя само го прекрачи, стъпвайки с колена на леглото. То ...