Неизпратено
Здравей, Миличко!
Започвам с банално приветствие, но все още не знаеш, че те наричам Гадняр.
Днес не дойдох на литературното четене. Не се оправдавам. Не исках. В главата и мислите ми е преуспяващ хаос.
Прибрах се отчайващо изморена и преситена със сини краски. Ходихме на плаж с децата. Сега сме малинено червени.
Ядосана съм ти. Добре, че все още го има онова вълшебство- „нали, мамо...„ за да се усмихна и да изсуши сълзите ми.
Искам това да е краят. Не съм готова за компромисите. Твоите. Възлагах си надежди. Успях да се променя, вместо теб. Сега съм твой огледален образ.
Миличко, (исках да кажа Гадняр) очите ми все още са сини, дълбоки и смирени. Мечтаех да ти купя къща, кола, вила, да ти подаря околосветско пътуване, дори с децата ни. Нищо, че хората (понякога и ти) ги смятат за невъзпитани и непоносими.
Прескочих черния си период, през който измервах милилитрите сълзи и мътността на разтвора.
Чертаех пътечки и създавах пътища. Исках да летим. Страх те е. Знам. И най-лесното оправдание е страхът от не-случващите се неща.
Дори си сложих часовник. На ръката - златен. Като твоя. Бързо отмерваше минутите, когато си с мен. Бавно, когато споделяше нощите с чуждите жени.
Любовта ти към мен прилича на новата ми кола. Луксозно возило със скъпа поддръжка.
Купувах, купувах, купувах. Най-скъпото изкупвах. Чувствата ти. И винаги стигах до любовниците. И аз съм от тях.
Но днес... ми се обади той, разтревожен. Парите ми свършвали и трябва да има сделки.
Купувах, купувах, купувах. Нежност, целувки, вечери... и твоите книги.
Сега пак те копирам, дори и с писмото.
Но днес... все още те обичам.
Поздрави! На другите съпруги.
Миличко (Гадняр), забравих да ти кажа, че ти купих от любимата козметика. Онази невероятната с аромат на студ и отдалеченост.
Прегръщам те! С превишен лимит на чувства и монетна самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
