Неизпратено
Здравей, Миличко!
Започвам с банално приветствие, но все още не знаеш, че те наричам Гадняр.
Днес не дойдох на литературното четене. Не се оправдавам. Не исках. В главата и мислите ми е преуспяващ хаос.
Прибрах се отчайващо изморена и преситена със сини краски. Ходихме на плаж с децата. Сега сме малинено червени.
Ядосана съм ти. Добре, че все още го има онова вълшебство- „нали, мамо...„ за да се усмихна и да изсуши сълзите ми.
Искам това да е краят. Не съм готова за компромисите. Твоите. Възлагах си надежди. Успях да се променя, вместо теб. Сега съм твой огледален образ.
Миличко, (исках да кажа Гадняр) очите ми все още са сини, дълбоки и смирени. Мечтаех да ти купя къща, кола, вила, да ти подаря околосветско пътуване, дори с децата ни. Нищо, че хората (понякога и ти) ги смятат за невъзпитани и непоносими.
Прескочих черния си период, през който измервах милилитрите сълзи и мътността на разтвора.
Чертаех пътечки и създавах пътища. Исках да летим. Страх те е. Знам. И най-лесното оправдание е страхът от не-случващите се неща.
Дори си сложих часовник. На ръката - златен. Като твоя. Бързо отмерваше минутите, когато си с мен. Бавно, когато споделяше нощите с чуждите жени.
Любовта ти към мен прилича на новата ми кола. Луксозно возило със скъпа поддръжка.
Купувах, купувах, купувах. Най-скъпото изкупвах. Чувствата ти. И винаги стигах до любовниците. И аз съм от тях.
Но днес... ми се обади той, разтревожен. Парите ми свършвали и трябва да има сделки.
Купувах, купувах, купувах. Нежност, целувки, вечери... и твоите книги.
Сега пак те копирам, дори и с писмото.
Но днес... все още те обичам.
Поздрави! На другите съпруги.
Миличко (Гадняр), забравих да ти кажа, че ти купих от любимата козметика. Онази невероятната с аромат на студ и отдалеченост.
Прегръщам те! С превишен лимит на чувства и монетна самота.
© Яна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ти си невероятно талантлива...Такъв букет от чувства, послания и онази, любимата ми, многолика болка...Удоволствие е да потъне в теб човек...
-
Много силно! Страхотен стил имаш! Браво! Много ми хареса!
-
наистина чудесно разработена тема...нищо, че е толкова тъжно.
-
Чертаех пътечки и създавах пътища. Исках да летим. Страх те е. Знам. И най-лесното оправдание е страхът от не-случващите се неща....
Амии, след толкова добри коментари, какво друго ти остава освен да го изпратиш ?
-
Ясно за сните очи. Сигурно малиновото от слънцето е избеляло, вероятно и ядът се е разсеял. Би ли опитала да му пратиш мислите си,думите си, все пак?
-
Това е страхотно наистина! Това е начина да се кажат нещата! Това ми се е случвало и на мен! Това е...
-
Трудно се коментира нещо толкова болезнено и истинно...Мога да кажа само, че си го написала невероятно и се възхищавам на силата ти!
-
Невероятно е!
-
Харесах! Е.
-
Силно и неочаквано!
-
ХХХХареса ми!Поздрави!
-
Щом обичаш, няма начин и да не страдаш!!!
-
Поздрав далечен!
-
Много ми хареса. Браво!
-
Ех да има и мен кой да ме купи,ама за стара слама пари не дават.Поздрав за откритото писмо ,Яна от него лъха много мъка,изживей и тази любов, другата ще бъде по хубава. Ти я заслужаваш!
-
Силно!
-
Чудесна тема,представена по най-добрия начин.Само че не се лъжете.Това не се отнася само за жените и само за любовта.Когато на човек поднесат красив,ароматен,увит в солиден пласт шоколад бонбон ,той го поема и започва да го смуче,очарован от вкуса и сладоста му.Много често след изсмукване на шоколадовата обвивка, бонбонът почва да горчи.Много хора обаче продължават да го смучат ,очаквайки следващ пласт шоколад,други не намират сили да го изплюят,знаейки,че и следващия може да е такъв.Май че това писмо не трябва да остане НЕИЗПРАТЕНО!
-
"С превишен лимит на чувства и монетна самота"
!!!!!!! -
Много е тъжно, но поднесено по невероятен начин!
Поздрави! -
Дълбок кладенец ще се окажеш, Яни! Греба, греба и свършване няма! Всички щастливи семейства си приличат, всички нещастни по своему са такива. Поздравления за внушеното...Ваше благородие
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
!!!
и цялото!