4.06.2020 г., 22:39

Неизпратено писмо

1.4K 0 0

Свещта догаряше бавно. Бледата светлина от луната навлизаше през отворения прозорец. Вълните полюшваха кораба, напомняйки майчина милувка преди сън. Никола стоеше приведен над листа хартия. Химикалката трепереше под загрубелите му ръце, а очите му – тъжни и замислени, поглеждаха към необятната морска шир, която сякаш единствена разбираше мълчаливото му страдание.
Здравей, любима…
Никола преглътна с тиха въздишка и затвори очите си. Тези сини океани, в които някога горяха пламъците на страстта…Все още си спомняше за сладникавия и аромат, устните и, подпухнали от целувките му, златистите и къдрици, които гъделичкаха носа му, допирът на нежните и ръце – сякаш се докосваше до коприна, но най-вече – двете луни на лицето и, които светеха само за него…
Може би някой ден, помисли си той като довърши писмото, което никога нямаше да и изпрати...

 

Свещта отдавна беше угаснала…

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Есенен блян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...