Необходомистта от незабавно заминаване витаеше в съзнанието на М. твърде дълго. Измъчван от чувство на необратимост, той ясно си даваше сметка, че всеки последвал ден оттук насетне ще доведе до неизвестна и тайнствена развръзка, която ще преобърне устоите на неговото битие. Именно тази предупределеност го отдалечаваше все повече от иначе изграденото от непоклатими принципи ежедневие и може би точно това беше голямата му грешка, чийто последствия засега оставаха невъзможни за предугаждане.

  М. питаеше небивал интерес към метаморфозата на своята персона. Белези на промяна откриваше всекидневно и те подклаждаха любопитството му към по-нататъшното им развитие. В това развитие той не само че не се съмняваше ни най- малко, но и питаеше тайни надежди, че макар и  дългосрочно, краят на тази промяна ще настъпи и вече няма да е имало нито край, нито промяна, защото това биха били само излишни етикети към несъществуващите му останки.

      М. спря да мисли за своето минало в момента, в който се почувства безкрайно сам по пътя към новото си, непонятно засега поприще. Захвърлил го като ненужна стара дреха, той не знаеше, че то е вероятният извор на стремежите му. Беше достатъчно обективен да признае  единствено ползата на онази съвкупност от механизми, която го поддържаше жив. Той грешно отнасяше този неотречим атрибут на живата материя към своето минало, като че ли единствено опитът през изминалите дълги години му е позволил да запази тялото си от разпадане.

      Липса на нужда от транспортни средства. Предполагаема нужда от още по- предполагаеми провизии за неизвестни условия на пътуване. Липса на нужда от известяване, когото и да е било. Толкова по-добре. Предполагаема крайна дестинация - незивестна ( засега ) .

     Беше убеден, че заминаването му не е плод на неговата воля. Тук се намесваше нуждата от поръчение от неизвестно кого, относно неизвестно какво. Не без лека ирония, М. смяташе, че една евентуална командировка, независимо, че професионалните му задължения никога не са предполагали нужда от командировка, би изглеждала нелепо на фона на величието, следващо го неотлъчно. С лекота би било възможно да се опровергаят както и величието, така и нуждата от поръчение, но необходимите средства за това бяха изчезнали безвъзвратно. М. не би се съгласил с подобни твърдения, напротив, би възстанал яростно срещу нелепостта им. Беше непоклатим в представата за своята обективност, затова дори и нуждата от поръчение освободи място за липсата на нужда от поръчение, което доведе до небивало спокойствие, необходимо за съставяне на списък с провизии. В този списък най-ясно проличаха новопоявилите се страностти на М., който след забележителен мисловен процес и от позицията на човек, имащ солиден опит в подобна материя, обяви този списък като несъстоятелен, дори и неприличен. Въпреки всяка елементарна логика, самото му евентуално съществуване,  дори и у други хора в положение, подобно на неговото ( невярна и нелепа забележка )  му се стори крайно обидно и дразнещо. В хода на своето бъдещо пътешествие почувства за свой дълг да възпрепятства всички хора, наподобяващии според неговите изопачени критерии на самият него, именно поради подозрението, че биха могли да бъдат замесени в съставянето на този позорен списък. Едва преодолял своето негодувание към този тип хора и дори насмалко решил да се откаже от това ново приключение, именно поради страх от възможна среща с тях, М. беше само на крачка от окончателното заминаване, единствено оставаше да се определи точния ден и час. Естествено, когато тази формулировка възникна като причина за постоянното протакване, мигом беше оплюта и принизена до ненужни дребнавости, само спъващи човек към предупределеното му величие. Когато и понятието време беше заличено от и без това намалелите опорни точки на М. с околния свят, бъдещото развитие на неговата съдба чакаше да се отприщи от само себе си. Може би подтикнато от тайствен знак, а може би необезпокоявано с нищо, това очаквано развитие беше единственото назовимо понятие, останало да витае в празните мисли на М.

Следващите няколко месеца изминаха в леност и безметежност. М. с искрена радост установяваше с всеки изминат ден липсата на каквито и да е било срокове или професионални задължения. Неговото напускане на работа беше повод за нееднократни изблици на положителна енергия, която той успяваше да приложи със завидно умение в единственото, според него, градивно действие при подобни случаи - запасяването с най-разновидни провизии. М. беше превърнал своята обител в своеобразен склад. Всеки един продукт, съществуващ в търговската мрежа, биваше подложен на безкрайно укорително наблюдение, в което се проявяваше цялата аналитичност и критичност на М.; качества, които той беше развил с течение на годините, но които пазеше като тайно оръжие срещу неизвестни врагове; винаги  би избегнал публичната проява на тези си качества поради страх те да не му бъдат отнети от всемогъщ небесен съд, преценил, че те не са необходими на човек като М. Този вледеняващ страх го обземаше всеки път, когато до него се допитваха дори и за най-елементарни неща - безкрайни часове беше прекарал М. във въображаем спор с този небесен съд, една безкрайна полемика, целяща да защити всяко евентуално дискредитиране не неговата аналитичност и критичност. Точно заради това  неговият склад, самата му наредба и подбор, неговите неизброими съкровища биха трогнали и най- закоравялото сърце. При тези обстоятелства нуждата от безкомпромисен контрол в подбора на нови провизии някак си оправдаваше дългото време, прекарано в някои магазин за хранителни стоки в оглеждане на кутия консерва например. За страничен наблюдател това оглеждане би изглеждало повече от странно - консервата биваше подложена на несрещано унижение и арогантност от зоркия поглед на М. Той си позволяваше и волности, коите не бяха добре приети от хората. Неодобрението на  постъпките си забелязваше, но това само го натъжаваше, тъй като не разбираше причината. Като дете, туко-що счупило скъпа кристална ваза, бидейки убедено, че това действие може да предизвика само възхищението на околните.  Неодобрението не само го измаряше, а и му отнемаше ценно време, тъй като имаше една особена порода хора, надарени с  непоклатим морал и съвест,  поддържащи всеотдайно устоите на цивилизованото общество, едни истински фундаменти на напредничавата мисъл, живото опровержение на мита, че човекът е могъл да произлезе от нещо толкова нисшо като животното и именно тези хора създаваха известните отклонения от графика за провизии. М. често биваше длъжен да търпи храчките на тяхното възмущение и никога не успяваше да им обясни, че един толкова фин подбор на продукти за своя склад ( място, за което те не биха могли да подозират )  изисква и може би малко по- непривични дествия, какво толкова, че една или две консерви е трябвало да бъдат облизани с език, преди да бъдат причислени като новопопълнения, даже напротив, това би трябвало да буди уважение, тъй като те съдържат живителни сили, хранителни съставки, консервирани преди много време, трайни също много време, те представляват една възхвала на живота, негов извор и средство за продължението му, защо едни по фамилиярни дествия към тях да се възприемат като просташки? Чашата винаги преливаше след набезите на М. покрай сергиите със зеленчуци. Незнайно защо той беше решил, че  трябва да инспектира тези малотрайни и следователно безполезни ( факт, който той прекрасно разбираше )  продукти по своеобразен начин - доматите биваха отърквани о гениталиите на спохождащото го куче ( новопоявила се придобивка вследствие на срещата му една ранна утрин  с един беззъб човек; среща, състояла се непосредствено след инспекцията,  позволила причисляването на известно количество бутилки с алкохол към вече увеличаващата се колекция от спиртни напитки и благодарение, на което беше извършена следната спогодба - 2 бутилки, причислени за склада,  отиваха при беззъбия човек  в замяна на неговото куче, имащо невероятния късмет да се сдобие с господар като М. ) . Реакцията на околните не закъсняваше  - звуци на ярост и възмущение, погнуса, даже понякога и налитане на бой. Всяко попълзновение на М. към сергията с домати довеждаше до наисина забележителни резултати - група ядосани селяци напъждат със закани и псувни човека, издевателстващ над кучето си, добито по съмнителен начин. Дали кучето се чувстваше в позицията на жертва или напротив - му харесваше, ще остане една от тайните, разделяща хората от животинската природа, а може би разгадаването на тази тайна би довело до намирането на звеното, което ги разделя или свързва.

       Естествено, направата на склад беше един от белезите за извращенията на М. След низвергването на списъка с провизии, той сметна, че му е необходимо цяло леговище с запаси - консервирана храна, електрически крушки, метални тръби, пособия за шиене, библиотека от  учебници по зоология и прочие и прочие. Макар и знаейки че заминаването му е неизбежно, и че този склад неминуемо би се сгромолясал ведно с величието на идеята за създаването му в тъжният прахоляк на забравата, М.  му се отдаваше с цялото си сърце, съпричастност, състрадание. Това беше неизбежен етап.

За съжаление срещатата му със странния човек, почиващ си на една пейка, беше също неизбежна. Пейката беше в близост до сградата, в която се намираше жилището на М. Той тъкмо се прибираше, нарамил 2 тежки чанти, пълни с чудати придобивки. Непознатият беше на видима възраст около 60 години, сив и безизразен. Беше от типа хора, които лесно остават незабелязани, които биват забравяни веднага след среща с тях. Но М. го забеляза още отдалеч и нямаше толкова лесно да го забрави. Причината, която го накара да се вгледа в неясния силует на мъжа, ще остане неразкрита. Той и не би могъл да си я обясни, тъй като думите се разлагаха в душата му, той ги изтриваше от съзнанието си, късаше нарочно връзката им със света. Отказваше да приеме универсалното им значение. Но пък за сметка на това умееше да слуша. Не се знае доколко разбираше чутото. Може би го възприемаше по истинно от нормалните хора, защото беше се откъснал от посредничеството на членоразделната реч, така думите се впиваха в него, без да бъдат смлени от мисловен процес, от асоциации, те бяха чисти и всяка от тях - безценна. Твърде вероятно е той да беше  рабрал естеството на последвалата среща, още преди тя да се е състояла-  че ще трябва да слуша.

  - Знаех си, че ще дойдете, такива като вас не могат да се мотаят дълго по улиците. Видях ви, че ме наблюдавате още от ъгъла на улицата. Знаете, че това е невъзпитано, нали ? - с жив интерес се обърна стоящият на пейката  към настанилия се на свободното място до него М.    

       Въпросът му предизвика единствено лекото поклащана на глава у събеседникът му, човек би останал с впечатлението, че главата му все повече се отпуска на една страна, че движенията на тялото му бяха неестествено притихнали, в силен контраст с  буйстването му по магазини и пазари.

     Липсата на членоразделен отговор сякаш насърчи непознатия да продължи със разговора, за който вече имаше индикации, че ще си остане монолог.

  - Аз тука реших да си почина малко, че стар човек съм, краката ме заболяват като вървя дълго. Вие не закъсняхте твърде дълго, тук съм от има няма 20 минути. Отсреща живеете, нали? Като ви гледам сте помъкнали цял ноев ковчег на безполезни продукти - какви са тези сакове, а? - попита непознатият и с костеливата си ръка понечи да ги поразръчка.

  - Амчи моля ви се, тука нищо особено няма... - с изненадваща словоохотливост смотолеви М.

  - Знам, знам, то винаги нищо няма в тези сакове, празни, та се пукат по шевовете. Не ви ли тежат, трябва помощник да си намерите да ви ги мъкне подир вас, че от тая празнота са натежали комай, а? - той смигна с едното си око. - Няма да ви притеснявам, не бойте се, не са ми интересни вашти вехтории. Ама като ви гледам с какъв огън ги разнасяте по цял ден, човек ще рече, че в тях се крие съдбата на света. Ако имаше повече ентусиасти като вас, това можеше и да излезе вярно. Свършиха се такива духовни хора вече, няма ги. Нямате ли някакви братовчеди във същия бранш? То неможе така - сам-самин, влачещ света подир вас.

   М. отвори дясностоящото си око сякаш по широко, свеждайки  глава надоло.

   - Не ви се подигравам, не се притеснявайте. Аз  добре ви разбирам. Като по-млад и аз бях като вас. Виждам, че сте приспали дявола у себе си. Такъв здрав тен имате, човек ще рече, че се връщате от санаториум - пък и явно не ви липсват финансови средства. Аз понеже често сядам да си почивам тук, та съм ви виждал много пъти да порите като кораб развълнувано море  този сив квартал. Вечно мъкнете нещо - шумолят ваште торбички. Я звън на бутилки ще се чуе , я вашето куче неспирно ще души зеленчуците ви. Вие парички откъде сте си скътали за тези благини? На работа не ходите. Как е възможно това? Какъв сте по професия?

   - Бивш счетоводител, сега имам една рентичка по наследство - изхихика М.

   - Ясно, гладен няма да стоите. Не загърбвайте материалните блага, те само движат прогреса. Вие аскет няма да станете, това ми е ясно. Какво се опитвате да спасите с вашите запаси? Света от глад и разруха ли? Не, знаех си. Пак и няма да трае дълго, струва ми се че се готвите да заминавате.А знаете ли че приспаният у вас дявол има будилник, няма да трае дълго прераждането ви.

- Аз го изгоних отдавна, сега просто си почивам.

  - Сезоните се сменят, светът е във вечен кръговрат и вашта почивка ще свърши. Стига преструвки - ако искате почивка идете в манастир.

  - Аз манастири не обичам.

   - Безгрешен живот няма да успеете да водите - вижте ме мен, вече десетилетия приспивам я дяволи я пороци. Прегърнете ги и се примирете с тях. Те идват и си отиват. Има и периоди на затишие, в които като вас човек трупа плодовете на материята. Но както древните китайци са казали - направи острието на нож прекалено остро и то бързо ще се затъпи; струпай много злато и изумруди на едно място и те бързо ще бъдат разграбени. Каквато съдба ви очаква и вас със вашето импровизирано леговище - да ви подшушна под секрет, усещам някаква тайна конспирация да витае във въздуха на нашия квартал. Нищо чудно вашите селения да бъдат нападнати и разграбени от сганта, навъртаща се наоколо.

 - Взел съм мерки.

 - Вие вашите мерки са хубаво нещо, ама няма да са от полза. Аз като пенсиониран по болест човек имам много свободно време, и така имам щастието да се разведрявам понякога посещавайки увеселителните заведения наоколо. И ето, вчера подучух в кръчмата разни работи. Хората там, с които гледам да не се меша особено, отново играеха на табла.  Сутрин беше, а те вилнееха като езически божества, крясъци, викове, закачки, истерични смехове - същински врящ котел. Пиеха и ругаеха. Имаше и жени, разбира се. Вие не си мислете че аз обичам да ходя по такива заведения, даже напротив - гледам да ги избягвам, но него ден ме привлече разпуснатата шарения и оживеност и си казах - ето го света, ври и кипи, и аз нека да поседна да отморя затормозената си глава с един айрян. И така, станах свидетел на много  разговори, която по - голяма част като възпитан човек няма да ви предам. Но ето че дочух и нещо засягащо ви пряко. Един  отвратителен човек, без зъби, гол до кръста , в центъра на глъчта заговори за вас - явно ви познава отнякъде, спомена нещо за някакво куче. Та той вика на своите събратя -‘ има една особа в нашия квартал , дето сам и хвърлил око, само търчи наоколо да купува некви боклуци и ги замъква у тях си  - ей там , по нагоре по улицата, май има парички - вече 3ти път го хващам да носи туби с ракия у тех си.Айде момчета, признайте си че в тези времена на недоимък това си е направо оскърбително.Аз мойто куче го дадох бартер за една такава туба един път. Но тя свърши - сега ще ме разберете, предполагам. Предлагам да организираме отряд за взимане на спешни мерки. Този отряд ще има за задача да се сдобие с останалите туби , щото аз знам че са у тях. Ама не е лесен дяволът, все нещо хитрува, не му е чиста работата. Няма да е лесно да го примамим. Тук се намесва и нашето тайно оръжие. Вие това оръдие го познавате, защото то е човек, но за това след малко. Всички знаем че в човешката природа има едни такива буйни страсти дето само си търсят пролука да изпълзят. Затова хората се женят, имат деца и прочие. Ама нашто момче е ерген, за което си е виновен само той. Та мисълта ми е, че той не би могъл да устои на женска ласка например. Сигурен съм че мръсникът само това и чака - има много извратен вид. Ето тук на сцената идва и нашето тайно оръжие - тя се казва Моника. Тя ще прелъсти собственика на нашите бъдещи запаси от алкохол. На това място последваха буйни подвиквания и възгласи на задоволство. Въпросната Моника, която беше на една от масите и оформяше своя маникюр не само че не се изчерви, но напротив, явно искрено се зарадва и прие идеята присърце, ако съдя по последвалите непристойни жестове които тя извърши с помоща на  застаряващото и леко отпуснато, но все още любвеобилно тяло.Аз не издържах цялата тази разпуснатост  и побързах да си тръгна. И днес затова се зарадвах на вашата поява одеве иззад ъгъла. Е, става късно , пак и трябва да се прибирам. Моята задача е изпълнена - предупредих ви. Хайде довиждане, останете си със здраве и не се поддавайте на изкушения. - Непознатият стана с неочаквана пъргавина и с бързи ситни крачки пое към неизвестна посока, отдаващ силуета си на сгъстяващата се  се тъмнина.