14 min reading
Необходомистта от незабавно заминаване витаеше в съзнанието на М. твърде дълго. Измъчван от чувство на необратимост, той ясно си даваше сметка, че всеки последвал ден оттук насетне ще доведе до неизвестна и тайнствена развръзка, която ще преобърне устоите на неговото битие. Именно тази предупределеност го отдалечаваше все повече от иначе изграденото от непоклатими принципи ежедневие и може би точно това беше голямата му грешка, чийто последствия засега оставаха невъзможни за предугаждане.
М. питаеше небивал интерес към метаморфозата на своята персона. Белези на промяна откриваше всекидневно и те подклаждаха любопитството му към по-нататъшното им развитие. В това развитие той не само че не се съмняваше ни най- малко, но и питаеше тайни надежди, че макар и дългосрочно, краят на тази промяна ще настъпи и вече няма да е имало нито край, нито промяна, защото това биха били само излишни етикети към несъществуващите му останки.
М. спря да мисли за своето минало в момента, в който се почувства ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up