-Само хората, които обичат истински ще ме разберат-прошепна възрастният човек.
Момчето погледна към дядото учудено и отново сведе глава пред него.
-Виж ей там горе в небесата онази птица!Птица живяла векове наред!-посочи старецът най-красивата птица летяла някога край острова.
От къде я познаваш?- попита момчето.
-Искаш ли да чуеш нашата история?-усмихна се дядото.-Ела седни тук до мен, нека ти разкажа.Момчето седна и заслуша любопитно!
-Преди години когато загубих съпругата си в самолетна катастрофа, срещнах тази птица!Тогава тя за мен беше една обикновена птица!Но сега тя е.... -закашля се старецът.-Тя е най-скъпото ми нещо, заради нея живея!Само нея обичам!Тя не си тръгна!Други го направиха, но не и тя!Винаги ме изслушва!Сега тя лети!Обикаля около мен и ме пази !Пази ме от горчивите спомени!Ето затова я чакам всяка сутрин тук, да кацне на ръката ми и да се оплаче от хората, че я тормозят!Но тя не го прави!Крие болката в себе си!Ето затова я обичам, защото винаги избира мен пред себе си!
                  Михаела Илиева