Ирида (Ирида)
2 3
11.05.2019 г., 11:20 ч.

Неоценената майка 

  Проза » Разкази
775 2 4
4 мин за четене
  •      Седнах на пейката и си отдъхнах. Цялата бях потна. Десет километра не бяха малко. От другия край на пейката стоеше около петдесет годишна жена, която плачеше. Салфетките и бяха свършили и аз и подадох моите .                                                                                                                                                           -Вземете. Мога ли с нещо да ви помогна?                                                                                                            -Благодаря –каза тя и ги взе.Очите и бяха толкова подути, че човек можеше да си помисли, че са я нахапали пчели.                                                                                                                                                            –Никой не може да ми помогне. Майчиното сърце разбито ,на частички вече никой не може да събере. Тя изстена на глас. „Боже“- казах,- си какво може тази жена да е преживяла?“                                       -Като ви гледам ,голяма болка са ви причинили. Не знам какво значи майка. Аз съм сирак, но ако имах, със сигурност щях да я уважавам много. Жената се обърна и ме погледна.                                                  -Искате ли малко вода – и подадох шишенцето си.                                                                                                Тя поклати глава и го взе. Отпи и каза:                                                                                                            -Имам дъщеря на годините ти момиче. Оставих я малка на баща и, защото заминах за чужбина да работя и не можех да я взема със себе си. Ние с баща и се бяхме развели. Всеки пое пътя си. Аз не бях щастлива. Имах няколко връзки и накрая намерих един човек с който живяхме 10 години. Дъщеря ми се отчужди през годините .Нямаше желание да ме вижда .Знаех, че я наговарят против мен. Но си мълчах. Изпращах пари на баща и да не и липсва нищо. Но на нея и било казвано, че никога не съм изпращала пари. И днес когато исках да се видя с нея ,да я прегърна, защото приятелят ми почина и останах сама ,тя ме нарече развратница –и жената се разплака отново. Каза ми да си вървя при любовника и че не иска да ме вижда никога повече…                                                                                                                              Бях шокирана .Такива думи да кажеш на майка си? Може би ,защото нямах майка ми се струваха много тежки. Прегърнах жената .Ей така ,просто ми дойде отвътре .Тя се облегна на мен и си поплака. Предложих и да отидем да пием заедно по едно кафе. Тя прие. И така се запознахме с леля Мария. Един невероятен човек ,с голямо сърце. Тя нямаше дом. Целия си живот бе работила само за да праща пари на дъщеря си, да не и липсва нищо. И така не успяла да задели пари за да си купи жилище. Беше отседнала в хотел. Изкарах няколко дни с нея. И вътрешно си казах, че бих искала да имам такава майка. Тя си замина за Гърция. Но ние не прекъснахме връзката. Покани ме на гости. Тези десет дни бяха най-щастливите в живота ми. Леля Мария живееше под наем в един малък апартамент. Сутринта когато се събуждах винаги миришеше на кафе и топла баница .Тя беше прекрасна готвачка. А и това беше професията и .Ходихме на плаж, правихме си екскурзии. Тя все искаше да плаща всичко, но аз не се чувствах добре, защото все пак аз бях в много добро материално състояние. Работих като IT специалист за голяма чуждестранна фирма и взимах огромна заплата. Имах си вече и собствено жилище. И когато виждах ,как тази женица искаше да направи всичко за мен ,се чувствах неудобно. Предпоследния ден преди да си тръгна ,беше рождения ден на дъщеря и. Тя реши въпреки всичко да и се обади и да и честити. Бях седнала до нея на дивана и пиех кафе.                                                                          - Ей , развратнице ,аз казах ли ти ,че не искам да те чувам и виждам….защо ми звъниш –чу се истеричния глас на дъщеря и                                                                                                                                            Аз се задавих с кафето. Леля Мария се разплака. Прегърнах я и казах:                                                         - Лельо Мария ,наистина съжалявам, че твоята дъщеря не може да разбере каква майка има! Аз бих искала да имам такава майка като теб!                                                                                                                      В този момент изведнъж, леля Мария спря да плаче изведнъж и каза:                                                                 - Искам да те осиновя!                                                                                                                                           - Но как…                                                                                                                                                                 -Искаш ли ме за майка?                                                                                                                                          -Да ,разбира се..                                                                                                                                                    - Аз ,нямам какво да ти оставя. Но ще те обичам до края на дните си!                                                       Не и отговорих. Просто огромната ми прегръдка беше отговорът ми.                                                     Минаха две години. През тези две години леля Мария претърпя две операции. Тя остана да си живее в Гърция ,защото искаше да си вземе пенсия от там. Аз ходих при нея ,тя идваше при мен. Всеки ден си говорехме по Скайп. Дъщеря и въпреки, че бе разбрала от братовчедите си, за здравето на майка си ,не бе я потърсила изобщо. Един ден тя ми звънна.                                                                                    -Ели, трябва да се прибереш маме.                                                                                                                       -Спешно ли е?                                                                                                                                                          Тя взе да се смее.                                                                                                                                                  -Няма да повярваш ,какво се случи. Спечелих джакпота от 8 милиона евро.                                                   -Ти майче сега сериозно ли?                                                                                                                                И така мама Мария един ден се събуди милионерка .Тя помогна на много детски домове, на бедни хора, на пенсионери ,на църкви. Купи си една къща в която ми каза ,че иска да остарее .По голяма част от парите които спечели ги раздаде за благотворителност. Един ден телефонът и иззвъня. Беше дъщеря и.                                                                                                                                                                   - Майче, разбрах от братовчедите ,че си спечелила от тотото пари…                                                              -На коя казваш майче?- попита студено мама Мария                                                                                        -Е, как на кой на теб мамче…-отговори лигаво дъщеря и                                                                                  -Още преди 3 години ,тази която нарече тогава развратница ,а днес се опитваш да наречеш майка, защото е спечелила голяма сума пари….се отказа от теб чрез държавен вестник! Ти вече не си ми дъщеря. Нито аз съм ти майка! – и затвори телефона.                                                                                                      Не знаех, че е направила такова нещо. Никога дори не ми го спомена. След пет години се омъжих. И след година ми се роди дъщеря. Кръстих я Мария .Да ми напомня за една жена ,която осем години от моя живот беше най-добрата майка на света. А сега мама най-вероятно се усмихваше от небето, за което се запъти месец преди да родя .“Това което не можеш да оцениш ти, за други е несметно богатство“- бяха последните и думи.

© Ирида Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Интересна история. Дава повод за размисъл. Първосигнално всеки оправдава майката. Аз, обаче смятам, че майката трябва да бъде с детето си - без значение къде живее. Няма сила и обич на света, която да замени майката, особено в детството. И никакви пари и вещи не могат да заменят майчината ласка! И няма нищо чудно, че дъщерята преследва парите, а не майка си.
  • Много хубава история! Благодаря.
  • Майката е единствена ,да я обичаме и ценим,докато я имаме! Много хубава история!
  • Страхотна история! Усмихвам се, макар и тъжна... Много умна е героинята ти леля Мария..."Това, което не можеш да оцениш ти, за други е несметно богатство"...
    Така и не мога да разбера това отношение на инат... Хората се разделят, независимо от причината, но децата не трябва да бъдат кофата, върху която се излива ядът и злобата на единия родител, върху другия... Такива хора, дори не разбират,че така наказват децата си, а не партньора, с който са се разделили.
    Човек трябва да вярва на своята преценка и да бъде отворен за нови хора, та дори и забравени роднини и родители...И не за пари и слава -тях днес ги имаш, утре - не. Важен е човека и това, което той ще ти даде - невидимо, но безценно. Благодаря,че сподели тази история!
Предложения
: ??:??