Неочакван завой 11част

     Тръгнахме с Марк към летището. Другите мъже издирваха още Долорес. Дано се спаси малката! Най-накрая свърши тази история! Полетът е след час. Вече настроението ми се вдигаше с всяка измината минута. Копнеех да се прибера, да отида при Мойра и да си получа парите. 20- те бона ме очакваха. Имах още пари и от командировъчните 5 хиляди, дето ми ги даде при тръгването. А онези първите 20 хиляди си стояха в банката. Правех сметки и наистина сметката беше идеална. За десетина дни работа 40 хиляди в сметката. Поизпотих се с пътуването и ръката ме болеше, но няма пълно щастие дето е приказката, нали? Марк ме остави и аз влязох с бодра крачка на летището. Имах малко време, взех един вестник, чекирах се и тръгнах към терминала. 
         Самолетът излетя. Аз се изтегнах на седалката и притворих очи. Три часа в небесата и после си кацам в Ел Ей. Докато се унасях в дрямка ми минаха много мисли. Да се оправи ръката ми и отивам да карам сърфа. Зажаднял бях за океана, за вълните и пясъка. Може да изкарам и късмет, да срещна пак Деби скиорката. Вързах и тенекия и не се видяхме в онзи бар заради Мойра, но ако се видим, ще и се извиня. С моя неустоим  чар, може да ми прости. Стюардесата ми донесе кафе и кака кола, сандвичи. Пийнах от кока колата и изядох сандвича. Кафето ще почака. Дремката ми отлетя, разсъних се. Какво да правя, ще почета малко вестника. Отворих го. На първа страница се кипреше снимката на Мойра. Ахнах от изненада. Убита. Стана ми зле. Много лоша работа се задава...
            Мойра Левайн е намерена удушена във спалнята си вчера. О, Господи? Сега полицията ще започне да се рови, да разпитва. Преди три дни ходих у тях. Има камери на имението и. Ще ме видят  и разпитват. Аз нямам алиби. Камериерката мулатка дали ще си спомни за мен? Насадих се…боже, какво да правя?  И сбогом на 20 хиляди долара…Изкарах ужасно пътуване…и то защо? Няма да получа нито цент. Сметките ми се разбиха на пух и прах...и нямам алиби...
           Ръцете ми се разтрепериха, щях да изпусна вестника. Главата ми задрънча от мисли. Гледах засмяната снимка на Мойра и тръпки ме побиха по гърба. Не можех да повярвам. Разчистване на сметки? 
       Трябва да изчезвам от Ел Ей. Ако бях разбрал по-рано, щеше да хвана друг полет, за друго място. Сега бях в капан. Приземи ли се самолетът, трябва да изчезвам…Къде обаче да замина? 
         Главата ми пулсираше все още, без никаква идея за спасение. Стегни се Стиви! Едно гласче се мъчеше да ме успокои, но се губеше в паниката ми…
           Махнах на усмихнатата стюардеса. Поръчах и уиски. Трябва да се окопитя. Втренчих се в питието и надигнах чашата. Гореща вълна се разля в стомаха ми, но още не можеше да отмие всичките ми тревоги.
         Дали да си сменя квартирата, да си трая ако дойдат ченгетата и да измисля нещо? Някаква правдоподобна историйка, дето да ми повярват. И да скалъпя алиби... Или да духвам на някъде. Да си сменя името. Да стана друг човек? И защо да се крия, като не аз съм удушил Мойра?? Дано хванат убиеца. Все ще е оставил някакви следи…
     Сега накъде? Блъскаха се мислите ми, не намирах отговор. За спане и дума не можеше да става, макар че умирах за сън…

                  Тогава се сетих за Хари.

            Продължава…