Тръгнахме с Марк към летището. Другите мъже издирваха още Долорес. Дано се спаси малката! Най-накрая свърши тази история! Полетът е след час. Вече настроението ми се вдигаше с всяка измината минута. Копнеех да се прибера, да отида при Мойра и да си получа парите. 20- те бона ме очакваха. Имах още пари и от командировъчните 5 хиляди, дето ми ги даде при тръгването. А онези първите 20 хиляди си стояха в банката. Правех сметки и наистина сметката беше идеална. За десетина дни работа 40 хиляди в сметката. Поизпотих се с пътуването и ръката ме болеше, но няма пълно щастие дето е приказката, нали? Марк ме остави и аз влязох с бодра крачка на летището. Имах малко време, взех един вестник, чекирах се и тръгнах към терминала.
Самолетът излетя. Аз се изтегнах на седалката и притворих очи. Три часа в небесата и после си кацам в Ел Ей. Докато се унасях в дрямка ми минаха много мисли. Да се оправи ръката ми и отивам да карам сърфа. Зажаднял бях за океана, за вълните и пясъка. Може да изкарам и късм ...