Тя не се набиваше в очи, всички я приемаха просто като даденост към интериора, приемаха я мълчаливо и с уважение, но нещо ги държеше на страна. Даже един пиян младеж преспа с нея една нощ, а на сутринта след хиляди извинения изчезна. Тя приемаше нещата в живота спокойно, беше се посветила на създаване на красота около себе си и ръцете й творяха чудеса.

      Точно тогава един златар я забеляза и я взе на работа. Прибра от витрината към улицата изложените бижута и там направи работното й място, където Алиса свещенодействаше в самотния си транс. Минувачите се тълпяха и в захлас наблюдаваха как изпод сръчните й ръце се създаваха бленуваните бижута.

      Един ден собственикът дойде при нея смутен и каза, че е получил специална поръчка. Работата се състоеше в рециклиране на диаманти, изискваше се много работа в друго ателие. Заплащането беше изключително щедро. Алиса се съгласи веднага и собственикът я поведе през сложната система от лабиринти, стигнаха накрая до една врата , където той я покани да влезе. Помещението беше топло, ужасно просторно и едновременно уютно и чисто, обляно в мека светлина. По средата беше вече монтирано работното й място заедно със всичките й любими комплекти инструменти. От страни се виждаше струпана неголяма черна купчина.

      Алиса влезе и се настани на работния си стол. Собственикът каза, че вече й е дал чудесни работни дрехи, на което тя не обърна внимание, захласната в отворилата се невероятна възможност свободно да се отдаде на любимото си занимание.. Ръцете й с любов опипаха работния плот, инструментите, шлифовъчната машина, погледът и още веднъж обходи работното помещение. Вниманието й беше привлечено от черната купчина, изключително дразнеща и някак си нелепо присъстваща в обкръжаващата я чудесна атмосфера. Алиса инстинктивно протегна ръце натам, притвори очи за да не гледа тази грозотия, и с цялото си тяло започна да възприема ефирните вълни идващи оттам ... сепна се - това не бяха бездушни въглени, долови познатото опияняващо излъчване на диаманти, скрити под мръсните черупки. Внимателно разгледа черната купчина - там бяха струпани най разнородни безформени буци , покрити с налепи, вкаменелости, отпечатъци от всякаква флора и фауна, даже имаше и такива, които са били преседели дълго в кравешко торище ...

      Алиса взе първата буца и внимателно я разгледа. Долови някакво пулсиращо послание отвътре, взе инструментите си и започна бавно и внимателно да сваля пласт по пласт от грапавата обвивка. Бавно, бавно, пласт след пласт ... накрая в ръцете й се появи малко нешлифовано зелено диамантче. Алиса го изчисти внимателно и с трепет го постави на работната маса - диамантчето започна да попива ефира наоколо, светлината му започна да се избистря в смарагдово зелено ... след което за учудване на Алиса, то се търкулна по масата и потъна в един ръкав, на който имаше надпис 'готова продукция'.

      Въодушевена от постигналия резултат, Алиса с ентусиазъм взе следващата буца, и следващата... След всяка нова победа над чернотата и грозотата, Алиса ускоряваше ритъма, научи се да различава предварително сигналите от погребаните диаманти. Имаше много малки нешлифовани диамантчета, имаше и по-едри, но най - многото бяха диаманти, които да ти се доплаче като ги гледаш - някой си беше оставял ръцете в опита си да им въздейства ... и то - не за да ги обработи до постигане на някакъв блясък, а просто да се бие в гърдите, че е правил това, колкото и некадърност да е оставил ... а имаше няколко, които някой просто беше опитал да загрози и раздроби от завист, или за лично удоволствие. Беше ужасно. Имаше и една ужасна имитация - парче лед обградено от мъртви диаманти. Алиса отделяше все повече време за да върне предишния блясък на диамантите, а в някои случаи - просто да изтрие обезобразяването им.

      Алиса посегна да вземе последната буца ..и изведнъж я обзе прилив на .... на ... накрая се показа едно красиво червено диамантче, което започна да пулсира и .. изведнъж ярка свелина заля всичко и Алиса загуби съзнание. Когато тя се съвзе, почувства, че ... че светът около нея беше променен.

Познатият златар стоеше изправен над нея облечен в бяла тога ...

- Алиса, ти успя да спасиш всичките нещастни души от Чистилището ни, и нещо, което никога не се е случвало - последната душа толкова заобича топлите ти ръце и душата ти, че се всели в бебето което носиш...

- Най добрият ми подарък за вас - Бъдете щастливи ! Вратата е там и зад нея е вашата Неочаквана приказка за Алиса... ааа да, остави, ако обичаш, ореола и крилата от работното си облекло ...

Благославям ви ...

ръката му се показа изпод тогата и направи ритуален кръст ...