Неориентирани по вятъра неприлични размисли
Абе, убеждаваха ме десетки години разни гласове – при демокрацията частната собственост е неприкосновена…
Тогава, като кипящ от хормони и емоции пубер, вярвах, че ще дойде ден, когато демокрацията ще победи по цял свят, а аз ще стана минимум милионер…
Не ми се правеха сметки как, просто бях убеден…
Е, не стана… И не станах…
И сега се радвам. Но се и замислям – ами ако…
Представяте ли си – ставам милионер, купувам си замък я в Британия, я във Франция, островче от Карибите, самолет, яхта…
И – информират ме, че не са вече мои???
Отнемат ги, защото…
Каквото там…
Ама как? Ама защо? Ама аз не съм виновен! И, ако съм нещо… Повече няма, моля, другарко…
Слава Богу, няма какво да ми вземат. Онова, дето го имам и дразни магаретата в долапа, е между ушите…
Но на руските милиардери отнемат…
И тук става едно двойнствено… Като във вица – гледаш как колата ти заедно с тъщата лети в пропастта.
Отнемат им частица от краденото. Малко, ама е достатъчно да накефи нормален човек.
Руските милиардери… Сещам се за началото на известна книга: „Всяко богатство има в основата си престъпление“…
Бандит до бандита, мила моя маюно льо…
Крали – от народа си, отде другаде? Другаде не ги пускат, другаде си имат свои бандити…
Така че – хич, ама хич не ми пука за тях. Първо – малко им е. Второ – не са за оплакване, отдавна са подготвили дюшеци за приземяване. В някоя вила, на някой остров, с бяла яхта отпред до частния плаж…
Само дето…
Абе, признавам! Наивник съм. И ме мъчи въпросът: какво стана с тоя принцип на неприкосновената частна собственост?
Както и с други ценности на модерната демокрация. Които явно важат не за всички. А само за „нашите хора“…
Ама туй за „нашите хора“ си го знаем от векове. За кокошка няма прошка…
Отиде ми красивото правилно демократично мислене…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
