Неосъществената мечта
Голям и студен град. Тъмните облаци властваха на небето. Природата плачеше от мъка. Сивотата беше превзела всичко.
След дълго и неприятно пътуване, малко след зазоряване стигнах до огромното селище, което обаче беше пусто. Независимо от средата, аз бях положително зареден. В ръцете си държах подарък. Сърцето ми биеше лудо. И всичко това в очакване на първата среща.
Да, с нетърпение очаквах да се срещна с прелестно момиче. Девойка, която винаги ме кара да се усмихвам. Именно тя ми показа щастливата страна на живота. Но това ставаше косвено - чрез писма и телефонни обаждания. Така си общувахме. Не се бяхме срещали никога.
Моментът на истината наближаваше. Пулсът ми се ускоряваше. Разумът ми беше замъглен от любовни мисли. Приготвях се за нежна прегръдка. Копнеех за първата целувка. Очаквах я с нетърпение. Жадувах тя да е в обятията ми. Исках го!
Тогава ми звънна мобилният телефон. От нея чух прекрасния ù глас. Интонацията, с която произнасяше думите, беше необичайна ...