В онзи момент,
когато тежестта на деня е отминала и вечерта гальовно се опитва да ме приласкае с черното си кадифе,
когато жаждата разтваря устните ми нетърпеливо и поемам тръпчиви капки вино вместо твоите сокове,
когато ме прегръщат хладните чаршафи в опит да стоплят сърцето ми,
когато тишината е по-страшна дори от мълчанието и липсата се сприятелява с тъгата,
когато очите ми започват да виждат все по-навътре и навътре в мен и откриват все повече теб,
когато тялото не е нищо повече от тръпки,
тогава
е нетърпимо.
Желанието ми да правя любов.
И с всяка клетка, косъм, дъх и дух те викам.
И с всеки празен отговор се уча отново да дишам.