nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 286
21.07.2017 г., 2:13 ч.

Нетърпимо 

  Проза » Писма, Други
714 6 4

В онзи момент, 
когато тежестта на деня е отминала и вечерта гальовно се опитва да ме приласкае с черното си кадифе, 
когато жаждата разтваря устните ми нетърпеливо и поемам тръпчиви капки вино вместо твоите сокове, 
когато ме прегръщат хладните чаршафи в опит да стоплят сърцето ми, 
когато тишината е по-страшна дори от мълчанието и липсата се сприятелява с тъгата,
когато очите ми започват да виждат все по-навътре и навътре в мен и откриват все повече теб,
когато тялото не е нищо повече от тръпки,
тогава 
е нетърпимо.
Желанието ми да правя любов. 
И с всяка клетка, косъм, дъх и дух те викам. 

 

И с всеки празен отговор се уча отново да дишам.
 

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??