19.09.2021 г., 6:13 ч.

Неудачник 

  Проза » Разкази
566 0 1
6 мин за четене

     Не знам колко точно книги и научни статии съм написал (никога не съм се занимавал да съставям автобиблиография – за това си има и биографи, и критици). Зная само, че всичките тия трудове ми донесоха слава – може би заслужена – не ми е работа да съдя и преценявам, и благодарение на тях днес името ми е известно във всяко закътано ъгълче на десетките близки и стотици далечни планети на Алианса. Не мога също да оценя каква стойност има събраната от мен колекция. Но предполагам, че е голяма. Доста огромна. Затова и трябва да премине в собственост на Столичната Университетска Библиотека след смъртта ми, за да не би на многочислените наследници – всичките тия първи, втори, трети братовчеди; близки и далечни братя, сестри, деца и внуци – не им дойде случайно в главата идеята да я разпродават на части.

     Името ми е известно както сред майстори и гросмайстори, така и сред начинаещи любители – т.е. сред всички, които ценят традициите на древната Игра и на чието изучаване съм посветил много, много години. Аз съм най-добрият експерт по шах в този сектор на галактиката. И безмерно… нещастен човек.

     В казаното няма парадокс и красота на ендшпила, а само горчива истина, болка, която гнети душата ми от най-ранно детство. В много ранна възраст, когато все още бях неспособен да стигна до масата, на която моят дядо с разни чичовци разиграваха бързи блиц-партии, аз изучавах изяществото на вечния шах, безстрашието и храбростта на висящите пешки, смъртоносния ужас на “Армагедона”, опасността от капаните, жертвоготовността на гамбитите, ефектността на мелниците, калиграфските писмени знаци на мителшпила, безнадеждността на патовете и уникалната архитектура на скахографията. След като се научих да чета, по срички събирах имената на Щайниц, Ласкер, Капабланка, Алехин, Еве, Ботвинник, Тал, Фишер, Морфи и други. Когато моите връстници преследваха момичета, аз провеждах нощите си в разбор и изучаване на най-великите партии от миналото и настоящето.

     Моята единствена, така и несбъднала се мечта, винаги е била и ще бъде – да стана шахматист. Макар и не шампион на Алианса, не и прославен гросмайстор, който провежда до сто партии он- и офлайн по време сеансите на едновременната Игра. Съгласен съм да съставя партия с петгодишно детенце, което току-що е започнало да усвоява великата наука на шахмата, бъркащо все още коня с офицера и наричащо дамата-везир – най-силната шахматна фигура – “царица”. Но дори тази – толкова мъничка радост – не ми е дарена от съдбата, уви…

     Веднага щом се окажа пред дъската с поставени върху черните и белите клетки фигури и сякаш коварна мъгла мигом я обгръща. Започвам да бъркам фигурите, не разбирам, дори още по-зле – не помня – къде и как трябва да се движат, не съм способен да видя не само скритите възможности и варианти, но даже и най-простите комбинации, известни на начинаещия.

    Моят мозък, съхраняващ хиляди, десетки хиляди изиграни в различни времена партии, който е способен да възпроизведе пред менталния взор както всяка от най-известните, така и никому непознати досега задачи – в този момент на практика пасува. Главата ми пустее, налива се с тежест, съвършено дива болка пронизва очите ми и аз се изправям от масата напълно разбит – в буквален и в метафоричен смисъл.

     Моите научни трудове, теоретични учебници и пособия, изследвания и публикации, моята дивна колекция, където всеки любознателен или наистина интересуващ се може да види и триизмерни шахове от “Ентърпрайз”, и всички видове шахматни игри: индийска чатурáнга, японско шóги, китайско ся́нцзи и всякакви други на отдавна изчезнали страни на изгубената планета; и шахмати на митичния Тамерлáн или Тимýр Лáнг (Тимýр Куция); и цилиндрични, измислени от някой от последователите на великия Рубик; и с кръгли дъски като езеро под прозорците ми; и шестостенни като пчелни пити, породени от безумния гений на птицата Дóдо; и марсиански, и похитени от сънищата на Тльон и даже тези, които бяха създадени с насмешка от сър Тери за недостойни играчи – тролове и убийци; и прочие, и тем подобни. Всичко това е само слаба сянка на слънчев полуден, отражение на моята неосъществена мечта, сублимация на неудачник – смирен и отчаян, който не се надява на нищо и не вярва в нищо.

     Веднъж в един чудесен есенен ден този нищо неподозиращ неудачник, обграден от мека топлина на домашния уют и рутината на сивото ежедневие, се сдоби с малка книжка с ярки листа, която се гласеше да промени живота изцяло…

     Единствен екземпляр на Бог знае кога издадена брошура на Мило Темешвар “За използването на огледалата в играта на шах” ми донесе мой стар приятел, който знаеше за моите изследвания и беше посветен в болката ми. Името на този автор не ми беше известно, а заглавието ме навеждаше на мисъл за пошли трикове, които унижаваха великата Игра. Въпреки всичко, желаейки повече да се убедя в правилността на своето предположение, отколкото да го разсея, вечерта се настаних до камината с чаша уиски и започнах да прелиствам на пръв поглед едва ли сериозното четиво.

     Брошурата не се оказа голяма, четенето не отне кой знае колко време, но още дълги, дълги часове седях там, прелиствайки я за енти път и се опомних едва когато първият лъч на зората освети угасналата камина и почти недокоснатата чаша с уиски. Тогава реших – изправих се, отново разпалих огъня и хвърлих труда на Мило Темешвар в пламъците.

     Не защото ученият просвещаваше за недостойни хитринки и трикове, позволяващи да се проникне в замислите на противника. Напротив, книга говореше по обикновен, разбираем начин за тайни ходове и секретни комбинации, способни да направят най-невежия и бездарен играч Майстор.

    Не защото не исках прочетеното от мен да стане достояние на други хора. Напротив, предположих, че “За използването на огледалата в играта на шах” щеше да открие нова ера в обучението на тази велика Игра.

     Но единствено, защото аз – самият аз и никой друг – не бих могъл да живея и се трудя по-нататък, знаейки, че отдавна умрелият изкусник – също като мен, неумеещ да играе – е написал веднъж малка книжка, побрала в себе си цялата мъдрост на шахмата. И която щеше да лиши мен – неудачника – от правото да мечтае за нещо, което никога няма да се сбъдне.

 

=========

© Tyto ALBA

© Албена Тотина Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Цената на мечтата »

6 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??