Неудобни откровения
Нежна съм. И тиха съм. И кротка съм. А искам да лудувам. Поемам въздух и усещам сладка миризма на портокалова кора, а как искам да е тази на кожата му. Седя. И тъмно е. Сама съм. Мъждива светлина се промъква през прозореца и осветява бюрото ми. Желая го. Но ме е страх да призная пред себе си собствените си желания. Докосвам с пръст устните си, а как искам неговите да ме докоснат. Замислям се. За него. Жадувам го и липсва ми. Мечтая си. Как ще го прегърна. И искам да сме сгушени. И да усещам ръцете му. И топлината на тялото му. Очите му. Красиви са. Синьо – никога не съм го обичала, преди него. А сега ... сега го обичам само в очите му. И усмивката му. Красива е. Успокояваща. Обещаваща. Тайнствена. И подкупна е. Като думите му. Желая го. До себе си. Завинаги. Странни желания. Непознати и плашещи. Непреодолими желания. Изкушаващи. Като него. Ненаситни желания. Липсва ми. Липсва ми ужасно. Желая го. И ето пак. Омагьосан кръг. Единственият изход е утоляването на тези желания. Уви, невъзможно. Едва ли някога ще спра да го желая. Липсата му няма да бъде запълнена. Плаши ме,а го желая. Дали и той мисли за мен ,колкото аз за него? Дали му липсвам ? Искам да чуя смеха му. И да видя как очите му ми говорят. Искам да го докосна. Да усетя спокойствие, удовлетворение. Да го притежавам. Да кокетнича, да го приласкавам и отблъсквам. Да го измъча. Да видя желанието в очите му. И тогава да се разтопя, да му разреша да ме нарече своя. Искам да усетя дъха му,да усетя вкуса на кожата му. Искам да ме понесе на ръце, да ме погъделичка, а после да се смеем заедно и да се сгушим един до друг. И да се насладя на усещането, че е до мен. Да утоля желанието си. А после,когато се разделим, да го пожелая отново.
Ще се радвам на критика всякаква :)Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Всички права запазени
