На тъмното и изпълнено със звезди небе, луната вече беше изгряла. Всяка една звезда разпръскваше съвсем малко светлина, която беше поглъщана от мрака. Нощта беше спуснала тъмното си крило над големия град. Вятърът внезапно се усили, лампите по пътя започваха да премигват. Усещаше се приближаващо зло. Ресторантите бяха оживени. Може би, защото беше морският сезон. Личеше си, че повечето хора бяха доста заможни. Скъпите ресторанти привличаха техните очи. В очите им се четеше жаждата за все повече и повече пари. Сред тълпата най-силно се отличаваха една майка с нейната дъщеря. Личеше си, че бяха много скромни. Лицата им говореха, че живеят тежък живот и се борят непрестанно с него. Майката беше с кафяви очи, а детето със зелени. Майката беше тъмнокоса, а дъщерята с руса коса. Усмивките им бяха залезли от лицата им. Изглеждаше, че и двете бяха вкусвали доста често от горчилката на живота. Очите, които са прозорец към човешката душа, разкриваха, че страданието и мъката за тях са непрестанни ...