Тъкмо се бях омъжила и заминахме при родителите на съпруга ми, които живееха в малко градче близо до манастир. В тия времена беше разрешен само граждански брак. Църква, венчавка, ритуали, Божествена благословия бяха табу. Като човек, израснал с вяра, много държах да посетя манастира, да се помоля и запаля свещица.
Манастирът, сгушен в недрата на планината беше лениво задрямал в юлското пладне. Тишината, която барабанеше в тъпанчетата ми се нарушаваше единствено от шума на пенливата река, минаваща до високия зид на обителта. Двора - самия рай с купища цветя, подредени в стройни лехи, с красиво подстригани чимшири и величествени борове допълваха красивата картина. Цареше едно божествено спокойствие, красота и мир, толкова различно от светския живот в големия град.
3.
В полумрака на храма миришеше на восък и тамян. Единствената светлина идваше от открехнатия прозорец, чиито лъч падаше върху иконата на Богородица, намираща се вдясно от входа. Едва се виждаше олтарът от изящно изработена дъ ...