Невъзможна любов
Джесика се запозна с Павлин във виртуалното пространство. И тя не разбра как избра него... „Веселяка” беше псевдонима му. Отначало по-плахо, после по-смело изразяваха мисли и становища по разни въпроси. В края на зимата и началото на пролетта, нощите бяха все още дълги и хора като тях прекарваха вечер по-голяма част от времето си пред компютъра. Дните се нижеха и Джеси неусетно се привърза към виртуалния си приятел. Връщаше се от работа, заставаше пред компютъра и със затаен дъх отваряше пощата, или поглеждаше в скайпа дали е на линия или не. След поредното флиртуване си лягаше и заспиваше с усмивка на лицето.
Той не знаеше нищо за нея, както и тя за него и въпреки това беше много хубаво... Изживяване, подобно на очакването да видиш нещо непознато, красиво езеро или висок недостигаем връх. После разбраха, че и двамата са родени в една и съща зодия в рамките на една година. Тя прояви инициатива и намери начин да узнае нещо за него. Написа му го, а той вместо да се разсърди, потвърди информацията и засили интереса си към нея. От дума на дума, ставаха все по-близки, а това плашеше Джеси. Имаше интимност в отношенията им, и двамата го знаеха, бяха разумни хора, а магията витаеше из пространството и не си отиваше. Разум и сърце, сърце и разум. Километрите не са от значение, можеше да се уреди, но не това беше причината...
Джеси знаеше, Павлин не трябваше да дава воля на чувствата си, беше обвързан с жена, която е майка на децата му и години наред го е подкрепяла и обичала.
И дума не можеше да става за неангажираща връзка, при тях се бяха породили чувства. Павлин не искаше, нямаше да я нарани. Знаеше, че тя преживява труден период, но все пак силна да се изправи срещу предизвикателствата на съдбата и продължи напред с присъщия си темперамент и ентусиазъм.
Искаше я. Пожела все пак да се срещнат на живо...
Тя се колебаеше за тази среща...
***
Получи съобщение, на 09.09.2009 г. Павлин ще я посети. Фантазията ù работеше неистово. Избрал е тази дата нарочно. Търси символиката. На такива дати стават чудеса. Тя се готвеше като за тържество. Проучи прогнозата за времето, избра костюма, който щеше да облече, направи подробен план за този ден...
Но той не се обаждаше и това я притесни. Късно вечерта все пак реши да му телефонира, да го попита потвърждава ли посещението?
- Не, не, някъде към края на месеца - отговори малко шеговито в слушалката... Доскоро, Джеси!
Тя тръгна в обичайната посока към родителите си и си помисли за една нейна колежка, която се обадила на приятеля си, а той и казал: - Знам, слънчице, че си на зор, ама този път ще потраеш малко...
При мисълта за колежката Джеси се усмихна, може и тя да потрае, разбира се...
Дните се изнизваха неусетно и времето течеше в обичайния си ритъм.
Джеси не преставаше да живее с нови и нови инициативи. Имаше си принцип „Инициативата – убива скуката”, а тя наистина не скучаеше.
Беше поканена за обяд на рожден ден на колежката си. В павилиона, където избираше букета, мобилният телефон иззвъня в чантата ù.
- Здравей, Джеси, аз вече съм на път към теб – каза Той.
- Хубаво - неподготвена измънка тя. Други спомени нямаше. На обяда в заведението беше разсеяна, няколко пъти колежките ù я питаха какво ù става. Просто не я познаваха в такава светлина.
Хосписът беше следващият ангажимент, след което срещата с Него.
Най-сетне дойде часът на истината... Изправен до колата, тя го потупа откъм гърба и го видя такъв, какъвто винаги си го представяше. Интелигентен, чист, респектиращ.
Разходиха се с „червената перла”, а на връщане той извади любимия си фотоапарат и снима „Залезът”. Стана красива снимка, уловен миг, запечатан завинаги. Джеси попита:
– Със този залез ли ще ме запомниш?
– Утре ще снимам и изгрева... – отвърна.
Вълненията ù се усилиха. Не знаеше, не помнеше какво говори. С цялото си същество се бореше с изкушението. Такива вълнения не ù бяха познати дори на сцената. Направи много грешки при подреждане на масата за вечеря, забрави да сложи дори салата.
Вечерта премина в разговори, почти скучно, на сутринта забравиха за „изгрева”...
На изпращане до колата, той каза:
- Довиждане, Джеси, догодина пак ще се видим, а може и на екскурзия заедно да отидем...
- Може – помисли си Джеси – всичко е възможно... Колата беше потеглила и бързо се скрила в завоя наляво.
Влезе и видя подарените сувенири, усмихна се, защото се сети, че и тя му беше приготвила нещо, но то остана... може би за догодина?
© Димка Първанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Мони, трогнаха ме твоите оценки,което ме мотивира да се ангажирам по сериозно.Ти си поетична душа и се радвам, че моите писанки са те докоснали. Трябва да ти върна комплимента - пишеш страхотно и то поезия, което на мен по-трудно се отдава.С удоволствие ще продължавам да те чета т.к се чувствам прекрасно след "срещата" с твоето творчесто".
-
Ех,любов, любов!
Чудесен разказ!
Приятен ден!
Успех, Дими! -
Веси,
Такива прекрасни взаимоотношения във виртуалното пространство ме мотивират да продължавам напред. Благодаря миличка, имаме още много неща да си споделяме.С обич и признателност! Дими -
Отново интересно!!!
И аз очаквам продължение...
Нова година е ,а още не си написала нищо?...
Поздрави!!! -
Големите очаквания често нямат покритие! Поздрав!
-
Благодаря Ви приятели, бях написала отговор на всеки поотделно, но стана гаф, без да искам го изтрих...Ще продължим коментарите следващите дни. Имам какво да споделя с Гатева, Мари, Миа, Веси, Дани, Марти и единствения мъж Ари. Вие станахте частица от моя живот за което съм много щастлива.Бъдете живи, здрави и мнооого ЩАСТЛИВИ!
-
Ах, Дими! Напомни ми на мен самата преди малко повече от година и половина. Така намерих и аз любовта си - във виртуалното пространство.
Надникнала си ми в душата...
Благодаря ти, Дими, че пак ми напомни за емоцията, която аз самата изпитах. Прегръщам те и те поздравявам!
п.с. И още чакам да видя какво ще се случи с Маруся -
Дими, съгласна съм с Миа - не може така! Събери ги тези двамата и да си снимат изгрева...а най-добре да го гледат заедно всеки ден.
-
След като моята Кера, подвластна на собственото си въображение влезе в психиатрично отделение, героинята на Миа - Риа, заложила на интелекта, остана да разсъждава върху баланса между него и емоцията, твоята Джесика запази някаква надежда за развитие. Уви, витруалът взима своя дан и бих искала да прочета за следващата среща между Джесика и Павлин или причината за нейното нереализиране. С уважение, В.
-
Здравей Дими. Прочетох разказа и ми хареса.Продължавай да пишеш. Много е реалистичен.Добре описваш нашата действителност. Благодаря за удоволствието.
-
Накрая малко си го лишила от подробностите...
-
Нели,
Добре е, ако е кратко и малко,стига да не изгубят ориентир и да нагазят в дълбоки води,тогава ще си носят последствията. -
Виртуалните взаимоотношения макар и за кратко понякога излизат на яве...
като малко приключение
-
Мими,
Радвам се от сърце, че прочете и коментира.Искрена и точна си, с разбирания за живота подобни на моите.При теб няма натруфени фрази, има реалност,има желание за пълноценен живот, който всеки от нас заслужава.
Веси,
Ти си толкова топла и слънчева, че и в най-големия студ умееш да сгрееш, поощриш, утешиш...
Спокойна нощ Мими и Веси.С обич Дими -
Много ми хареса разказа ти, Дими! Реалното накрая внася една особена човешка топлина... Поздрави и прегръдки!
-
Във виртуалното пространство стават чудеса! Вероятно ще има продължение...
-
Благодаря Роси! Радвам се,че се отби и прочете!
-
Поздрав с обич!
-
Ах Дими, аз търся за Маруся, ти изненадваш с нов разказ.Много си готина и истинска.Прочетох го и ще го чета пак. Чудесна си! Очаквам те с нетърпение всеки път.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
