18.01.2023 г., 10:19 ч.

Ние, потомците на шараните 

  Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична
592 7 8
2 мин за четене

Легендите никога не лъжат. Особено ако са за наша прослава.

От тях знаем – ние сме потомци на Боговете Шарани. Долетели от Голямото звездно море и пръснали хайвера си по цялата водна планета…

Шараните са основателите на тогавашното бъдеще. Умни, хитри, знаещи и можещи да оцеляват рибоци. А какво му трябва на един рибок – да оцелее и да хвърли хайвера си.

Е, шараните и потомците им доказват през милионите години правотата на тези догмати. Живеят в най-хубавата и полезна за разума среда – леко топла, приятно мръсна, безрискова обстановка. Бавно плуване, почти оставил се на приятното мудно течение, никакви вредни забавления – всичко е мир и тишина. Понякога отгоре пада кукичка и веднага няколко шарана я проследяват с намерение когато и да е – ама друг път, не баш сега, да лапнат вкусната примамка. Знаят, разбира се, че вътре има кука с опасност, нали? Няма върнал се от полета нагоре – значи там е по-хубаво…

Даже раците им завиждат. Те също са потомци на Звездните рибоци, но са избрали друг живот. Не обикалят, не търсят, а чакат. Животът е такова нещо, че винаги има смърт. Тоест – появява се излишен труп. Вкусен труп. Защо да отива зян, когато може да премине в друг вид. Например, рачешки…

И си хапват, и се разхождат напук на логиката, и… Понякога също изчезват. Май и те отиват в по-добър свят, щом и от тях никой не се завръща… Завиращата вода в тенджерата е по-приятна дори от тинта във вира.

Е, има някои претенциозни риби. Например, щуките. Активни, бързи, агресивни. Защо? Няма смисъл от насилие, когато има по-глупави и инициативни. В далечните морета, казват, имало наши събратя. Живеели покрай акулите – тези по-големи подобия на щуките. Само дето тарикатите обслужвали уж акулите. Въртели се пред носа им, посочвали им плячката, а после пируват с остатъците й. Ако пък попаднат на по-силна риба – ами включват се в дружинката й и хапват от доскорошната си лидерка…

И при нас, и там има миди. Родственици. Само дето са стигнали в развитието си още по-напред. Закрепват се на някой камък и направо поемат храни от течението. Не търсят, а чакат. Храна много, все ще остане нещо за тях, нали?

А извън водата – война. Трепят се разни видове, сменят се, борят се кой да владее планетата…

Защо?

Няма смисъл. Уреди се, закрепи се, осигури си спокойно кътче, тиха вода, топло течение и храна…

Еволюция? Та от един вид храна да станеш по-висш? Заради някакъв си Дарвин – да си развалиш кефа…

Не, добре сме си на върха. Тоест – дълбоко във вира…

 

 

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пълнеж с орехи! Оле! Страшен си!
  • Благодаря, Надя, Таня, Дочке, Маргарита!
    Бъдещето е пълнеж с орехи...
  • Ехааа! Коновски! Чета и асоциирам! Толкова явно и толкова вярно! Смаяна съм от идеята! Да! Това сме ние! Българите, от теорията на Д.Димитров и други! Аз я приемам за вярна Да! Така сме еволюирали и такива сме днес. Имам молба. Напиши продължение. Как виждаш бъдещата ни еволюция. Естествено, шаранът няма да стане акула, но ...
  • Тъй, тъй дъното си е върха.Уютно по нашенски.
  • Интересно както винаги е на твоята страница!
    Поздравления!
  • Толкова дълбоко в блатото, пардон вира сме, но устите са все отворени. Някои лапат, други се давят... Естествен подбор. Накрая ще останат само шамандурите...
  • Благодаря, Красе!
  • В природата всичко е в баланс. ... зимен риболов с камера в дупката , но поне връщат рибата обратно, ако е над лимита или се лови за спорта
Предложения
: ??:??