Ние, потомците на шараните
Легендите никога не лъжат. Особено ако са за наша прослава.
От тях знаем – ние сме потомци на Боговете Шарани. Долетели от Голямото звездно море и пръснали хайвера си по цялата водна планета…
Шараните са основателите на тогавашното бъдеще. Умни, хитри, знаещи и можещи да оцеляват рибоци. А какво му трябва на един рибок – да оцелее и да хвърли хайвера си.
Е, шараните и потомците им доказват през милионите години правотата на тези догмати. Живеят в най-хубавата и полезна за разума среда – леко топла, приятно мръсна, безрискова обстановка. Бавно плуване, почти оставил се на приятното мудно течение, никакви вредни забавления – всичко е мир и тишина. Понякога отгоре пада кукичка и веднага няколко шарана я проследяват с намерение когато и да е – ама друг път, не баш сега, да лапнат вкусната примамка. Знаят, разбира се, че вътре има кука с опасност, нали? Няма върнал се от полета нагоре – значи там е по-хубаво…
Даже раците им завиждат. Те също са потомци на Звездните рибоци, но са избрали друг живот. Не обикалят, не търсят, а чакат. Животът е такова нещо, че винаги има смърт. Тоест – появява се излишен труп. Вкусен труп. Защо да отива зян, когато може да премине в друг вид. Например, рачешки…
И си хапват, и се разхождат напук на логиката, и… Понякога също изчезват. Май и те отиват в по-добър свят, щом и от тях никой не се завръща… Завиращата вода в тенджерата е по-приятна дори от тинта във вира.
Е, има някои претенциозни риби. Например, щуките. Активни, бързи, агресивни. Защо? Няма смисъл от насилие, когато има по-глупави и инициативни. В далечните морета, казват, имало наши събратя. Живеели покрай акулите – тези по-големи подобия на щуките. Само дето тарикатите обслужвали уж акулите. Въртели се пред носа им, посочвали им плячката, а после пируват с остатъците й. Ако пък попаднат на по-силна риба – ами включват се в дружинката й и хапват от доскорошната си лидерка…
И при нас, и там има миди. Родственици. Само дето са стигнали в развитието си още по-напред. Закрепват се на някой камък и направо поемат храни от течението. Не търсят, а чакат. Храна много, все ще остане нещо за тях, нали?
А извън водата – война. Трепят се разни видове, сменят се, борят се кой да владее планетата…
Защо?
Няма смисъл. Уреди се, закрепи се, осигури си спокойно кътче, тиха вода, топло течение и храна…
Еволюция? Та от един вид храна да станеш по-висш? Заради някакъв си Дарвин – да си развалиш кефа…
Не, добре сме си на върха. Тоест – дълбоко във вира…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
Да! Така сме еволюирали и такива сме днес. Имам молба. Напиши продължение. Как виждаш бъдещата ни еволюция. Естествено, шаранът няма да стане акула, но ...
