6.05.2017 г., 22:51

Никога

869 1 2
1 мин за четене

Вървя. Не много бързо, не много бавно, а с нормална скорост, уж. Може би бягам, но не мога да си го призная. 3 часът сутринта е, няма нищо около мен, та от какво да бягам тогава? Отговорът е лесен, винаги е лесен като умът ти е ясен и отворен за мислене. Бягам от единственото нещо, което не мога да избегна, никога. Бягам от себе си. Знам, че ви беше ясно какъв ще е отговорът но все пак съм тук само да украся нещата, които всички знаем, с думи. С мои думи.

Иска ми се да можех да кажа че не помня какво съм сторил, обаче си го спомням, във всички детайли, всеки миг от случилото се.

Спирам под едно дърво, точно две минути и дванадесет и четири секунди след като напуснах апартамента. Предпазливо затворих вратата, натиснах копчето да викна асансьора, слязох с него от седмия етаж и излязох от сградата.

Каза, че нямам избор. Сгреши. Всеки има избор. Непрекъснато, от момента на раждането, може и още по-рано, не съм учен или биолог, не разбирам от тия работи. Какво да ви кажа за дървото сега? Хубаво дърво, дъб. Старо, едро, мощно. Лъжец съм, съжалявам. Няма нищо особено в това дърво, имах само чувство че е време да опиша нещо от околността си.

Искам да знам, дали и другите бягат или само аз.

Прост човек съм бил, така твърдят. Не се разкайвам, защото не знаят какъв съм, знаят само какъв искат да съм аз. Малко, мъничко джобно ножче стърчи от корема ми. Истинско ли е, или измислено? Изберете вие, аз не мога още. Вземам едно паднало листо и отново тръгвам.

"Готов ли си?" питат, знаейки че не си, защото няма как да бъдеш, но автоматизмите са голям капан.

Изтръгвам ножчето с лявата си ръка, вдишвам дълбоко и започвам да тичам.

 

Знам, че никога няма да спра.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоли Всички права запазени

Откъс от мислите на непознат човек в една самотна нощ.

Коментари

Коментари

  • Наистина е интригуващо. Много ми харесва. Както обичам да казвам: "Даи най-доброто от себе си, за да не се разочароваш сам".
  • Интересно!Открих въпроси,които те карат да се погледнеш по-вглъбено...И още нещо:"Никога не казвай никога."😆

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...