Iv4ootgrada (Ивайло Симеонов)
18 117
15.10.2021 г., 20:23 ч.

Никога не казвай никога! 

  Проза
1003 1 18
4 мин за четене

          Колело си е животът.Върти се…Днеска така,а утре нещо друго.Уважение му е майката!

          -  От тебе нищо няма да стане,смотаняк.Ще бъдеш неудачник като вашите – поредната порция жлъч и тормоз понасяше петнадесетгодишният Димо от 8-ми Б.Растеше в бедно семейство и дупка в обувките му бе нещо обичайно. Имаше пари само за градския транспорт и някои негови съученици го третираха като просяк.Беше и по-мъничък на вид,а това допълнително влошаваше нещата.Знаете ги децата-понякога могат да са много жестоки.Родителите му бяха почтени хора, които правеха всичко по силите си да осигурят на Димо и по-малката му сестра нормално съществуване. Майка му преподаваше литература в същото училище,а баща му-техничар човек,бе пострадал от наглостта и безочието на лъжливи приятели,с които искаше да гради бизнес…

          Беше умно дете,Димо.И много чувствително.Гордостта го караше да преглъща подигравките и униженията,но останал сам,очите му се пълнеха със сълзи.Но не сълзи от злоба срещу тези, които го тормозеха,а защото беше възпитан,че трябва да е справедлив и добър към хората,което до ден днешен му носеше само беди.

          Един от съучениците на Димо бе особено деен в това,да му прави живота черен,така да се каже.Петър беше едро за възрастта си дете,с доста арогантно поведение.Очевидна причина за това се откриваше в социалния статус на неговото семейство.Бащата-типична мутра с гънки по врата,а майката-от типа жени,гравитиращи около подобни типове.Силиконова,нагла и доста неприятна… Възпитаваха Петър в „модерния“дух-да е отгоре,да иска всичко и да не признава авторитети.И в тази работа малкият беше отличник.

         - Дреме ми кво е искал да каже поета,ма.Ти първо изкарай пет лева,пък тогава ше приказваш с мене.Цял живот ще сте мишки.

           Наглост спрямо учителите,агресия към другите ученици,безочие-всички бяха пропищяли от „на татко момчето“.Всяка ниска оценка,а той реално други нямаше,водеше след себе си унижение за този,който я е поставил.А срещите с гордите родители на нашия герой,когато решаваха да удостоят с „височайшето“ си присъствие,се превръщаха в глас в пустиня…Не го и изключваха, защото бащата правеше „тлъсти“ подаръци на директора и всичко приключваше с „малък е,ще порасне,ще се оправи“.Не една и две учителки напускаха класните стаи разплакани,след сблъсък с цинизма и агресията на Петър…

          -Аз ще живея като цар,а ти никога няма да имаш.Чу ли бе,просяк.Цялото семейство сте бедняци.

        Димо излезе тичешком от класната стая.Мъчеше се да скрие сълзите си поне до училищната тоалетна,но това беше невъзможно.Рано сутринта правейки се че спи,бе чул как баща му плачеше,а майка му с треперещ глас казваше че всичко е наред и ще се оправят.Важното е да са заедно и да се подкрепят…

       Имаше си една страст Димо.Футболът.Тренираше от десетгодишен в един от столичните отбори.И беше добър,защото влагаше сърцето си във всяко занимание.Това бяха неговите два часа свобода.Два часа без злоба насочена към него,два часа в които сякаш душата летеше и караше краката да стават все по-бързи.Там той печелеше уважение с всеки изминал ден-от треньори,от зяпачи и най-вече от другите деца.Оазис,който му помагаше да вярва в доброто.Да вярва в себе си…

         -Димо,ела тук момче.Бързо.-чу се решителният но благ глас на тренера.- Този човек идва от Интер,Димо.Иска да се запознае с теб!

        Малкият гледаше като вцепенен!!!Интер-та това беше любимият му отбор.Откакто се помни.

Пак шега ли някаква?Пак ли някой иска да му се подиграе?Всъщност не.Теньорът на Димо беше записвал тайно играта му и бе показал чрез свой познат в Милано какво може най-големия талант на школата.Отдавна се търсеха млади надежди по-нашите географски ширини,но малцина успяваха да стигнат върха.Последваха разговори с родителите на Димо и уверение,че докато е там и го тестват,нищо няма да им липсва-нито на него,нито на семейството.А и учението няма да остава на втори план-ще бъде на индивидуална програма,но високите оценки са задължително условие,ако иска да остане.И той успя…

      Следващите две години се развиха шеметно за Димо.Покори детските гарнитури на Интер и подписа договор с първия отбор.И то на седемнайсет!Дебютира с победен гол в последната минута.Вече е основна част от отбора и публиката го обожава.Татко му пак плаче,но от радост,а гордата му майка не е забравила старите приятели от училище и помага.Винаги!Сестричката също сияе…

            – Това е батко,той е най-добрият!

 

       А Петър,помните ли Петър?Щеше да живее като цар.Уви.Баща му го окошариха за боища и измами и изгуби цялото си имущество.Майка му пък се хвана с един от гардовете и не след дълго се започнаха едни дела за домашно насилие.А нашият герой без образование и без пари,пое по стъпките на баща си.И не след дълго го настигна.Че и задмина…

 

      Та така. Колело си е животът.Върти се…Днеска така,а утре нещо друго.Уважение му е майката!

 

Форца,Димо!

         

          

 

© Ивайло Симеонов Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Никога не казвай "никога" »

8 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??