Като го видях по прашки да излиза от басейна, силно се притесних. "Облеклото" му властно привличаше погледите към мускулестото му тяло и особено към стегнатия му задник. Все едно да пуснат някоя мацка по монокини в плувния басейн; не е ли така?
- Купих си нова шапка и нов бански за морето.
Шапката му е в червено и жълто.
- Да ме виждат спасителите.
А е добър плувец.
С него така си правим по една-две дължини, после спираме на края на басейна и си говорим.
- Мислех си вече за открит басейн... "Спартак"... Утре как си?
Хвана ме неподготвена. Да се срещаме само по време на плуване е едно, но да ходим на открит басейн... Смотолевих набързо някакво оправдание.
- Може би следващият път?
(Ама че съм Мека Мара!)
- Заминавам на море с жената и децата. Вероятно няма да стоим много, защото жената иска да празнуваме именния ден на малкия при нашите във Велинград.
Не знам как се казва жена му. Никога не я нарича по име. И явно си е намерил начина за временно бягство от "семейните окови". Или за по-трайно? Не е ли редно нея да води на басейн; не мен, която съм му абсолютно никаква? Или нещо не схващам?
Разказвам му, че миналата седмица съм била на Чифлика.
- Троянския балкан, нали? Там се залюбихме с жената.
- Подходящо място! Многобройни хотели, топли минерални басейни на открито...
В следващия момент го виждам как заговаря една 18-годишна девойка с люлякова на цвят шапка. Не чувам какво си приказват, но до мен достига неговото:
- Какво бихте казали, ако Ви поканя на кафе?
Не чувам какво му отговаря.
Нищо не се е случило. Не още.
- Значи, утре да не те каня на "Спартак"? - подвиква след мен, докато си тръгвам.
© Павлина Гатева Всички права запазени