19.12.2015 г., 19:47 ч.

Нистинари (Прекалено дълго - не става за конкурса) 

  Проза » Разкази
1351 0 6
28 мин за четене
Жаравата е пред краката ми. Крачка напред и ще разбера истината. Крачка назад и всичко ще си остане, както си е било. Само където хората около мен очакват нещо. Само където аз очаквам нещо. Ако се върна назад, всички ние ще бъдем разочаровани. Все едно сме очаквали скъп гост за празника, а той не е дошъл. Само една крачка ни дели от истината. Само една крачка.
Всичко започна с идеята да се опитам да напиша нещо за нестинарството - този древен обичай по българските земи, за който всички знаем от деца, но никой не го разбира.
Седмици наред го мислех. Прочетох доста неща за нестинарството и гледах маса видео файлове. Не помогна. Нищо от това, което видях и научих не ми лягаше на сърце.
Продължих нататък. Опитвах се да си обясня нестинарството, да го почувствам. Какви ли не теории ми минаваха през главата. Тракийски, извънземни, древно-християнски, психиатрични и какви ли още не. Не върви. Не става.
Нестинарството си оставаше тайна за мене.
Тогава разбрах, че няма друг начин. Взех си отпус ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Немо Всички права запазени

Предложения
: ??:??