Беше се схванал – пролет, пролет, но зимата още се държеше. Мъгла, влага, сутрешен мраз. Което караше кучетата да се забиват под кожуха му. Е, условно кожух – такъв е бил преди десетина години. Но, когато го намери край контейнера – имаше вид на изглед, както казваше бате Пешо. Опърпана козина, но истинска, все още топлеща…
Такааа…
Утрото настъпваше. Сигнализира и стомахът. Както и кучетата, инстинктивно надигащи се, отръскващи се от съня…
Почеса се. Хм, май трябва довечера да отскочи до бате Пешо. По-късничко така, когато в училището угаснат светлините и може да се мушне под душа, сътворен от голям варел. Е, още на другия ден ще го полазят разни… Но това е нормалният живот – сред природата. Гадинките също искат да живеят. Ако ги добара, обаче… Природен закон… Ако лък избягат – ще се примири…
А засега трябва да помисли за закуската. Четири гърла са…
Разбира се – ще минат край баничарницата. В двете кошчета намираха големи и вкусни парчета от банички, пици, рогчета, кифли. Кучетата отда ...